Тимъти Зан - Тъмната сила

Чубака измърмори нещо.

— Не — поклати глава Лея. — Моята безопасност вече не зависи от физическата сила. Единствената възможност да остана невредима е да убедя ногрите да ми вярват, че когато обещая нещо, го изпълнявам.

— Дроидът не представлява проблем — каза Кабарак. — Ще приближа кораба за скачване.

Лея отново включи предавателя:

— Добре. Ще нося с мен и един куфар дрехи и лични вещи. И един анализатор, за да проверявам дали във въздуха и храната няма опасни за мен елементи.

— Там, където ще бъдем, въздухът и почвата са обеззаразени.

— Вярвам ти — отвърна тя, — но не е въпросът само за моята безопасност. Нося в себе си два нови живота и трябва да ги предпазя на всяка цена.

От предавателя се чу съскане:

— Наследници на лорд Вейдър?

Лея се поколеба, но поне генетично, ако не в истинския смисъл на думата, това беше вярно:

— Да.

Ногрито отново изсъска:

— Можете да си носите каквото пожелаете. Но ще ми позволите да прегледам багажа ви. Оръжия имате ли?

— Само лазерния меч — каза Лея. — На вашата планета има ли някакви опасни животни, за да си взема бластер?

— Вече не — отвърна тъжно Кабарак. — Нямам нищо против лазерния меч.

Чубака извика яростно, закривените нокти, с които уукитата се катерят по дърветата, се показаха от възглавничките на пръстите му. Лея изведнъж осъзна, че той е на ръба да изгуби контрол върху действията си и да вземе нещата в своите огромни ръце.

— Какъв е проблемът? — попита настоятелно Кабарак. Стомахът й се сви. Бъди честна, напомни си тя.

— Пилотът не иска да ме пусне да дойда сама — призна Лея. — Той има… ти не можеш да разбереш.

— Има кръвен дълг към вас?

Лея премига изненадано. Не беше предполагала, че Кабарак е чувал за кръвния дълг на уукитата, още по-малко че знае подробности за него.

— Да — каза тя. — Първоначално кръвният дълг беше към съпруга ми Хан Соло, но през годините Чубака го прехвърли към брат ми и мен.

— И към децата, които носите ли?

Лея погледна към Чубака и отговори:

— Да.

За един дълъг момент предавателят замлъкна. Патрулният кораб продължаваше да се приближава към тях. Лея стискаше здраво облегалката на креслото и се опитваше да отгатне какво мисли ногрито. Ако решеше, че възражението на Чубака е измяна спрямо първоначалното споразумение…

— Кодексът на честа на уукитата е твърде близък до нашия — каза накрая Кабарак. — И той може да дойде с вас.

Чубака изръмжа гърлено в знак на изненада, която бързо премина в подозрение.

— Да не би да предпочиташ да бе казал, че трябва да останеш тук? — отвърна Лея и собствената й изненада от позволението на ногрито бързо се смени с облекчение, че проблемът се реши толкова лесно. — Хайде, решавай какво искаш.

Уукито изръмжа отново, но беше напълно ясно, че по- скоро ще скочи заедно с нея в капана, отколкото да я остави да тръгне сама.

— Благодаря, Кабарак. Приемаме предложението — каза Лея. — Докато дойдеш дотук, ще бъдем готови. Между другото, колко време ще ни отнеме пътуването до вашата планета?

— Приблизително четири дни — отвърна ногрито. — Очаквам с нетърпение честта да се качите на моя кораб.

Предавателят замлъкна. Четири дни, помисли си Лея и по гърба й полазиха тръпки. Само четири дни, за да научи нещо за Кабарак и народа на ногрите. И да се подготви за най-важната дипломатическа мисия в живота си.

Оказа се, че по време на пътуването не успя да научи кой знае какво за културата на ногрите. Кабарак гледаше през повечето време да остава сам, като разделяше времето си между пилотската кабина и каютата си. От време на време заговаряше Лея, но разговорите им бяха кратки и винаги оставяха неприятното усещане, че той все още не е сигурен в решението си да я допусне на родната си планета. След като се бяха уговорили за срещата на планетата на уукитата Кашиуук, тя смяташе, че Кабарак ще обсъди въпроса с верни приятели, но с приближаването на края на пътуването мрачната му нервност се засилваше и Лея започна да забелязва признаци, че е взел решението абсолютно сам.

Това едва ли бе добро начало. То говореше за липса на доверие в приятелите или пък за желание да ги освободи от отговорност, ако впоследствие нещата се объркат. И в двата случая перспективата в никакъв случай не я изпълваше с увереност.

Тъй като домакинът предпочиташе да бъде сам, двамата с Чубака трябваше да си измислят начин да се забавляват сами. За уукито с вродения му интерес към техниката забавлението се изчерпваше с обикалянето на целия кораб и надничането във всяка каюта, люк или шахта. Както навъсено обясни, готвел се за всеки случай, ако се наложело да го управляват сами. Така че по-голямата част от пътуването Лея прекара в каютата си с Трипио в опити да открие произхода на единствената дума на езика на ногрите, която знаеше — малараши. Надяваше се, че така можеше да придобие поне някаква представа, накъде в галактиката се бяха насочили. За съжаление с шестте милиона езика, от които можеше да черпи информация, Трипио измисли стотици възможни обяснения за произхода на думата, които варираха от сравнително разумни през малко вероятни до съвършено нелепи. Заниманията им бяха интересно упражнение по приложна лингвистика, но им носеха повече разочарование, отколкото практически резултат.