Тимъти Зан - Последната заповед

— Очевидно Гилеспи не се е измъкнал от Укио толкова тайно, колкото си мислеше — подхвърли той, изви рязко „Волният Карде“ и включи интеркома. — Лахтън, Чин, Корвис: пригответе оръдията.

— Да повикам ли останалите кораби? — попита Авис и включи защитните полета и тактическия екран.

— Първо да привлечем вниманието на фрегатите — отвърна Карде.

Тримата мъже при турболазерните оръдия сигнализираха, че са готови, той си пое дълбоко дъх и включи двигателите на пълна мощност. Командирът на фрегатите реагира светкавично. Веднага щом „Волният Карде“ промени посоката си, един от имперските кораби изостави преследването на „Селска чест“ и се обърна да пресрещне новата заплаха.

— Май вече привлякохме вниманието — отбеляза разтревожено Авис. — Да викна ли и останалите?

— Да — отвърна Карде и включи предавателя на насочено излъчване към „Селска чест“. — Гилеспи, тук Карде.

— Да, виждам те — отвърна Гилеспи. — Какво си мислиш, че правиш?

— Помагам ти.

Двайсетте лазерни оръдия на фрегатата пред тях откриха огън и по корпуса на „Волният Карде“ започнаха да святкат зелени пламъчета. Турболазерните оръдия отвърнаха веднага, но трите им лъча изглеждаха доста жалки в сравнение с огневата мощ на фрегатата.

— Вече хванахме тази. Най-добре изчезвай, преди другата да те настигне.

— Хванали сте я!? — възкликна Гилеспи. — Виж, Карде…

— Изчезвай, казах! — прекъсна го рязко Карде. — Не можем да ги държим до безкрай. Не се тревожи за мен — не съм сам.

— Идват! — извика Авис и Карде хвърли поглед към екрана.

Още петнайсет кораба се приближаваха към тях и в движение откриха огън по внезапно изгубилата превъзходство фрегата.

От предавателя се чу изненадано подсвирване.

— Ама ти наистина не се шегуваш! — подхвърли Гилеспи.

— Така ти се струва — отвърна Карде. — А сега изчезвай от тук.

Гилеспи се разсмя високо.

— Ще ти издам една малка тайна, Карде. Аз също не съм сам.

Изведнъж, едва видими през лазерния огън по илюминаторите на „Волният Карде“, светлините на двайсетина кораба рязко промениха посоката си и като гладни барабелианци се нахвърлиха върху втората фрегата.

— Е, Карде — продължи нехайно Гилеспи. — Струва ми се, че сега и двамата няма да успеем да си свършим работата на Шазуа. Какво ще кажеш да продължим разговора си някъде другаде? Да речем след една седмица?

— Очаквам срещата ни с нетърпение — усмихна се Карде.

Погледна отново фрегатата и усмивката му изчезна. Обикновено екипажът на фрегатите се състоеше от 850 души и начинът, по който тази се противопоставяше на останалите кораби, говореше, че е с пълен състав. Той разсеяно се запита каква част от войниците са създадени в лабораториите за клониране на върховния адмирал Траун.

— Между другото, Гилеспи — добави той, — ако случайно срещнеш още някой от нашите, може да го поканиш на срещата. Струва ми се, че те също ще се заинтересуват от предложението ми.

— Нямаш проблеми, Карде — изръмжа Гилеспи. — Ще се видим след седмица.

Карде изключи предавателя. Е, вече нямаше връщане назад. Гилеспи щеше да разнесе вестта сред главните контрабандистки групи и доколкото го познаваше, откритата покана бързо щеше да се превърне в категорична заповед за присъствие. И всички, или поне по-голямата част, щяха да дойдат на Троган.

И сега оставаше само да измисли какво точно ще им каже.

Върховният адмирал Траун се облегна в командното си кресло.

— Това е всичко, господа — каза той и обиколи с поглед четиринайсетимата мъже, застанали в полукръг около него. — Някакви въпроси?

Леко смачканият на външен вид мъж в края размени поглед с останалите.

— Няма въпроси, адмирале — отвърна той. Резкият му глас на военен беше в рязък контраст с безличното му цивилно облекло. — Кога потегляме?

— В момента приготвяме кораба ви — отвърна Траун. — Ще излетите веднага щом бъде готов. Кога очаквате да проникнете в императорския дворец?

— Най-малко след шест дни, сър — отвърна небрежно облеченият мъж. — Добре е, преди да пристигнем на Корускант, да сме обиколили няколко планети — по-лесно ще преодолеем системите за сигурност на бунтовниците, ако разполагаме с истински записи за местата, където сме спирали, а те лесно могат да ги проверят. Освен ако не искате да го направим по-бързо.

Блестящите очи на Траун се присвиха. Пелаеон се досещаше за какво си мислеше върховният адмирал — за Мара Джейд, която спокойно си седеше в главната квартира на бунтовниците. Нищо чудно в този момент да им предаваше местоположението на императорската съкровищница на Затънтената земя…