Тимъти Зан - Последната заповед

— По време на нападението, на капитулацията, после на окупацията и накрая не издържах — изръмжа Гилеспи. — В интерес на истината наблюдавах обстрела внимателно. Беше потресаващо.

— А може да ти донесе и доста пари — подхвърли Карде и се замисли усилено. Доколкото знаеше, Новата република все още не разполагаше с обяснение за успеха на Империята на Укио. Ясни данни за нападението щяха да бъдат безценни за хората от отдела по анализи, а и щяха да донесат добри пари на свидетеля на схватката и на доставчика им. — Случайно да имаш записи от нападението?

— Само на обстрела в началото — отвърна Гилеспи. — В чиповете на макробинокъла.

— Може и да ти намеря купувач за тях — каза Карде. — Това ще ти е възмездие за част от изгубеното имущество.

— Едва ли купувачът ти ще е готов да плати толкова — изсумтя Гилеспи. — Не е за вярване, Карде, хич не е за вярване. Знам, че не говорим за Свайврън, но дори и укианците трябваше да се съпротивяват малко повече.

— Империята има голям опит в подчиняването на размирни планети — вметна Карде. — Късметлия си бил, че изобщо си успял да се измъкнеш.

— Много си прав — съгласи се Гилеспи. — Фон и Рапапор ме измъкнаха буквално под носа на щурмоваците. Но поне успях да си разчистя сметките с работниците, които изпратиха да превърнат земята ми в селскостопанска ферма. Новата имперска система с използването на клонинги наистина е отвратителна.

Карде хвърли многозначителен поглед към Авис и попита:

— Какво имаш предвид?

— Как какво имам предвид! — ядоса се Гилеспи. — Съвсем случайно не мисля, че хората трябва да идват от поточната линия. А дори и да идваха от там, определено не бих поверил ръководството й на Империята. Трябва да видиш тварите, които бяха пратили да барикадират пътищата — тръпки да те побият само като ги погледнеш.

— Не се и съмнявам. Какво мислиш да правиш, след като напуснеш Шазуа?

— Не мога да кажа, че имам някакви планове, преди да стигна там — отвърна кисело Гилеспи. — Надявах се да се свържа със стария агент на Браск и да видя дали не иска да ни вземе отново в групата. Защо питаш? Да не би да предлагаш нещо по-добро?

— Възможно е. Като за начало можем да изпратим чиповете от макробинокъла ти на моя купувач и да ти платя от кредитната линия, която е открил на мое име. А замислям и нещо друго и ако те заинтересува…

— Имаме си компания — прекъсна го Авис. — Два имперски кораба идват право насам. Приличат на бойни фрегати клас „Копие“.

— Охо… — измърмори Гилеспи. — Може би не сме се измъкнали от Укио толкова незабелязано, колкото си мислех.

— Според мен е по-вероятно да идват заради нас — Карде нервно облиза устни и въведе в компютъра курс за избягване на сблъсъка. — Радвам се, че си поговорихме, Гилеспи. Ако искаш да си продължим приказката, след една седмица ще бъда в системата на Троган. Знаеш мястото.

— Ако се измъкнеш от тук, след седмица ще ме намериш там — отвърна Гилеспи. — Ако не, поне не им се давай лесно.

Карде прекъсна връзката.

— Няма — измърмори той и след това добави по-високо: — Хайде тогава, да започваме. Бавно и спокойно…

Изви „Волният Карде“ леко наляво, сякаш се канеше да заобиколи планетата и да направи нов скок през хиперпространството.

— Да предупредя ли останалите? — попита Авис.

— Още не — отговори Карде, хвърли бърз поглед към екраните на командното табло и вкара данните в навигационния компютър, за да пресметне координатите за скока през хиперпространството. — Предпочитам да прекъсна операцията и по-късно да се опитам да вляза в информационната система на гарнизона в Шазуа, отколкото да започна схватка с две бойни фрегати.

— Аха — въздъхна замислено Авис. — Карде, те не ни последваха.

Карде вдигна поглед. Помощникът му беше прав — фрегатите не бяха променили курса си и устремено се носеха в първоначалната посока. Право към „Селска чест“. Авис го гледаше очаквателно.

— Какво ще правим сега?

Карде погледна назад към имперските кораби. „Волният Карде“ беше въоръжен много добре, а и екипажът му беше от най-опитните в занаята. Но с тежките си турболазерни оръдия двете фрегати щяха да превъзхождат групата, която беше довел на Шазуа.

В този момент „Селска чест“ рязко се раздвижи. Корабът се завъртя в киогранска маневра и с висока скорост зави под остър ъгъл спрямо предишния си курс. Фрегатите изобщо не се хванаха и го последваха по петите.

„Волният Карде“ остана сам. Можеха да продължат към Шазуа, да нападнат гарнизона, да проникнат в информационната му система и да се измъкнат, преди фрегатите да успеят да се притекат на помощ на имперските войници на повърхността. Бързо и чисто — точно според предпочитанията на Новата република. Но с Гилеспи се познаваха отдавна, а според разбиранията на Карде един приятел контрабандист винаги се нареждаше пред всяко галактическо правителство.