Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Тя изгледа търпеливо баща си и обърна очи към Бел Иблис.

— Разбрахме, генерале — каза тя. — Какво искате?

— Оставих ви да чуете част от този поверителен разговор, защото смятам, че ще ви помогне да осъзнаете сериозността на положението, в което се намираме — отвърна Бел Иблис и кимна към другата страна на фалшивата стена. — Непрекъснато се говори за струпването на бойни кораби около Ботауи. Световете и расите се редят зад Диамала и Ишори. Единственият начин да се справим с положението е да разберем точно кои са били ботанците, които са извадили от строя каамаския планетарен щит.

— Като танцьор, генерале, не сте много по-добър от тях — кратко каза Бустър. — На въпроса.

Бел Иблис го прикова с очи.

— Искам да наема „Странстваща авантюра“ — прямо отвърна той.

Търговецът на информация зяпна, твърде изненадан, за да се изсмее в лицето на генерала.

— Шегувате се — най-сетне проговори той. — Разбира се, че не можете да я наемете.

— За какво ви е? — попита Миракс.

Бел Иблис отмести очи към нея.

— Смятаме, че е възможно на базата Убикторат при Яга Минор да има пълно копие от документа за унищожението на Каамас — отвърна той. — Гаврисом реши да извърши информационен набег, за да се сдобие с него.

— Информационен набег към базата Убикторат? — повтори Бустър. — И на кой нещастен наивник се падна късата сламка?

Бел Иблис го изгледа студено:

— На мен.

За момент в стаята се възцари тишина. Контрабандистът изучаваше лицето на генерала, съжалявайки, че Бел Иблис не спусна завеса над фалшивата стена, когато изключи звука. Спорът от другата й страна, особено разгорещеното ръкомахане на ишорския сенатор, бе доста смущаващ.

— Добре — най-накрая каза Бустър. — Схванах. Искате звезден разрушител, за да се промъкнете през външната защита. Доколкото знам, Новата република има няколко в плен. Защо не използвате някой от тях?

— Поради две причини — отвърна генералът. — Първата е, че са прекалено добре известни. Преправянето на отличителните им знаци и идентификациите на двигателите ще отнеме твърде много време.

— И едва ли ще заблуди някого задълго — тихо добави Миракс.

Бустър я изгледа. На чия страна всъщност бе дъщеря му?

— Точно така — кимна Бел Иблис. — Второ, по-важното е, че не можем да изтеглим нито един от тях от патрулите на секторите, без незабавно всички да усетят липсата им. Знаете какви са информационните набези: ако доловят дори и намек за намеренията ви, сте загубени.

Търговецът на информация скръсти ръце.

— Съжалявам, генерале. Съчувствам ви, но няма да стане. Какво ли не преживях заради този кораб, та да го рискувам за налудничави идеи, които не са моя работа.

— Сигурен ли сте, че не са ваша работа? — наклони Бел Иблис глава.

Бустър се тупна по гърдите.

— Да виждате тук армейската емблема на Новата република?

— Виждате ли диамалския сенатор? — попита генералът. — С монкаламарианците са съюзници по ботанския въпрос, а знаете колко силно монкаламарианците ненавиждат контрабандистите. Ако избухне война, едно от първите неща, които по всяка вероятност ще направят, е да разгромят контрабандистките групировки, които докопат. Ако не за друго, то за да възпрепятстват потенциалните каперски тръстове, които противниковата страна би могла да използва — той вдигна вежди. — На кое ли място в списъка им ще бъдете, след като притежавате звезден разрушител?

Бустър направи гримаса.

— Някъде сред първите?

— Аз поне бих ви сложил там — отвърна Бел Иблис. — Така че във ваш интерес е да ми помогнете.

Контрабандистът трябваше да признае, че генералът има право. Бустър долови безмълвния укор в очите на Миракс, която го погледна, припомняйки му за прибързания коментар преди пет минути за това, че нямало какво да направи. И се досети за разлика от дъщеря си, на която все още не й бе хрумнало, че ако Бел Иблис тръгнеше за Ята Минор, съпругът на Миракс, Коран, и останалите от Червената ескадрила сигурно също щяха да потеглят с него.

И все пак да искат от него да рискува любимата си „Странстваща авантюра“, бе прекалено. Да, тя се разпадаше. Половината й системи или бяха под въпрос, или изобщо не работеха, а стойността на експлоатацията й би накарала и имперски барон да пребледнее, но си беше негова. Само негова…

Търговецът отпусна ръце, намести се по-удобно в стола и изгледа замислено генерала.

— За съжаление, дори и да се съглася, няма да успеете да избягате с нея — натърти той. — Само да включите сензорите, и сляп ще разбере, че „Странстваща авантюра“ вече не отговаря на имперските стандарти. Ще ви трябват турболазери, подмяна на прехващащия лъч, ремонт на щитовете, смяна на цели системи… каквото и да добавите, все ще е вярно.