Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— На този път лежи смърт — отвърна комджаецът. — И други са търсили натам. Никой не се върна.

— Казва, че там има опасност — преведе Люк на Мара. — Подробностите са неизвестни.

— Освен че има нещо гибелно за комджайци — каза тя. — От друга страна, единственият изход от тази зала трябва да е в тази посока.

— Не, има друг изход — обади се Режещия камъни, кацнал на друг свещник. — Елате — той разпери криле към стената вляво от тях и кацна върху една от цепнатините под тавана. — Тук — каза той — Оттук се минава за тайния проход.

— Така ли? — възкликна Люк и присви очи. Досега комджайците не бяха споменавали за таен проход. — И той извежда до Високата кула?

— Хайде — отвърна Режещия камъни. — Ще видите.

— Таен проход, а? — тихо каза Джейд, докато прекосяваха залата. Арту вървеше зад тях. — Не съм чувала за такова нещо.

— Аз също — отвърна Люк. — Може да е пропуск от тяхна страна.

— Или неприятен, но удобно забравен факт — мрачно допълни Мара.

Малкият дроид изпиука въпросително.

— Неприятен, защото тайните проходи обикновено са с тайни изходи — през рамо отвърна тя на Арту. — И ако комджайците не са ги намерили, едва ли знаят за Високата кула кой знае колко повече от нас.

— Какво ще кажеш? — попита Люк Режещия камъни. — Минавали ли сте там?

— Минавали сме през тайния проход — гласеше докаченият отговор на комджаеца. — Има места, от които можем да виждаме заплашващите и да чуваме какво си говорят.

— Предполагам — каза Джейд, — че никога не са влизали във Високата кула, но са сигурни, че ще се оправят, ако ги пуснем вътре.

— В общи линии, е така — потвърди Люк. — Очевидно никой от тях не е бил вътре.

— Някои от комкащите са влизали — обади се Дете на ветровете. — Познавам такива.

— Били са вътре? Кои? Кога? — намръщи се Люк.

— Приятели от други гнезда са влизали отгоре — поясни Дете на ветровете. — Но винаги бързо са ги пропъждали и не са видели много.

— Е, и това е повече, отколкото са постигнали комджайците — каза Люк и отново погледна към Режещия камъни. Комджаецът запази мълчание, но Люк знаеше, че никак не е доволен от тези разкрития. — Ти самият бил ли си вътре, Дете на ветровете?

— Не. Само приятели от най-близкото дотук гнездо.

— За какво говорите? — попита Мара.

— Дете на ветровете казва, че някои от по-младите комкайци са успели да проникнат в по-горните етажи на Високата кула — отговори Скайуокър. — Ти имаш ли връзка с тях, Дете на ветровете? Баща ти каза, че въпросите извън вашето гнездо не ви засягат.

— Не засягат възрастните комкащи — отвърна Дете на ветровете. — Но всички деца могат да летят, където си поискат.

— О!

Значи възрастните бяха обвързани с територията, но децата можеха да общуват свободно, пренебрегвайки границите. И между другото играеха ролята на вестоносци и събираха информация. Това не биваше да се забравя, ако Новата република решеше да влезе във връзка с тях.

— Нещо от тези несъмнено възхитителни разговори помага ли ни да влезем във Високата кула? — кисело попита Мара.

— Не много — отвърна Люк и откъсна мислите си от социалната структура на ком кае. Застана до жълтеникавата стена под мястото, където бе кацнал Режещия камъни, и прокара ръка по повърхността й. Ако имаше скрита врата, беше добре маскирана. — Да търсим ли дръжка, или да отворим по лесния начин?

В отговор се чу изсъскването от активирането на меча на Мара.

— Дръпни се! — нареди тя. — Ти също, комджаецо.

Режещия камъни побърза да прехвръкне до един от близките стенни свещници. С три сръчни движения Мара направи в стената отвор, достатъчен, за да мине човек. Стиснала здраво лазерния си меч, тя прекрачи от другата страна и се обърна надясно. Люк, прекрачил непосредствено след нея, се обърна наляво.

Намираха се в тесен коридор, не повече от метър и половина широк, който наляво подобно на залата зад тях се губеше в мрак. В другата посока свършваше само на няколко метра. Там започваше стълба, която водеше нагоре и също тънеше в мрака.

— Насам — тихо повика през рамо Люк и тръгна към стълбата.

Стъпалата бяха тесни и също както в коридора и залата лъчите на фенерчетата им не стигаха до края им. Вляво над главата си Люк едва различи част от наклонен таван. „Още едни стълби, реши майсторът джедай, свързвани с площадка, която не можем да видим.“ От вътрешната страна на стълбите вертикално на горе се издигаше редица от дебели цилиндри. Излизаха отнякъде под равнището на коридора и изчезваха в тъмнината нагоре.