Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Каза, че не знаят — обясни Люк. — Но нямат търпение да научат.

— Само да не доведат обитателите на кулата — кратко отвърна тя, изключи фенерчето си и го пъхна в джоба. — Може би няма да е зле да оставиш дроида тук.

— Така и възнамерявам да направя — каза Скайуокър. — Арту, върни се в нишата, скрий се и затвори вратата. Дете на ветровете… остани с Арту.

Младият комкаец изрази очевидно несъгласие.

— Не сега — твърдо отвърна джедаят. — Може би по-късно, но сега не. Хайде, Мара!

Двамата тръгнаха по дългия коридор, съпроводени от недоволното цвъртене на Дете на ветровете зад гърба им.

— Прилича на жилищен отсек — каза Люк и кимна към вратите, край които минаваха.

— Да — съгласи се Джейд, загледана в широката колона, към която приближаваха. Имаше формата на вита стълба, само че вместо стъпала около нея се виеше рампа. А ръбът й… — Рампата движи ли се?

— Така изглежда — отвърна майсторът джедай и се взря. — Прилича на спираловиден ескалатор.

Стигнаха до края на коридора и Мара надникна зад ъгъла. Видя други коридори, досущ като този, в който се намираха. Бяха разположени като лъчи около атриума със спираловидния ескалатор.

— Да, жилищен отсек е — каза тя. — Чудя се къде ли е ескалаторът за надолу?

— Във вътрешната страна на колоната — отвърна Скайуокър и посочи съоръжението. — Виждаш ли? Вътрешната част се спуска.

— Виждам — кимна Мара. — Сигурно е трудничко да преминеш външния ескалатор, ако искаш да слезеш надолу.

— Ще имаме възможност да проверим — каза Люк, приближи се до Джейд и обви раменете й с ръка. Тя се намръщи и отвори уста да го попита какво прави…

— Никой — чу тя гласа на Спазващия думата си. Комджаецът излетя от един от коридорите. — Някои коридори завършват със стени, но повечето завършват с други такива кухини.

— Видяхте ли някой? — попита Мара.

— Никой — отвърна Спазващия думата си с известна досада, сякаш повтаряше отговора си.

— Благодаря — Люк наклони глава към Мара. — Накъде предлагаш да тръгнем? Нагоре или надолу?

— Нагоре — отвърна тя и леко се отдръпна. Винаги се смущаваше да гледа нечие лице от десетина сантиметра. — Командната зала и другите интересни неща на Хиджарна бяха на горните етажи.

— Тогава нагоре — каза той, свали ръка от раменете й и тръгна към ескалаторите. — Изглежда чисто — добави Люк, след като внимателно се взира нагоре. — Усещаш ли някаква опасност? — попита той.

— Същото е както през последните десетина минути — отвърна тя.

Люк махна на Спазващия думата си. — Хайде, комджайци… тръгваме!

И двамата с Мара залитнаха леко, когато стъпиха върху движещата се лента на външния ескалатор.

— Сега вече имам чувството, че се приближаваме към чуждоземните — каза майсторът джедай. Осемте комджайци прелетяха край тях към следващия етаж. — Щеше ми се да зная нещо повече за тях.

— Да, щеше да е добре да знаем колко близо са — съгласи се Мара.

Тя погледна нагоре към комджайците, които се разделиха и поеха в различни посоки. Не съвсем уверено разпозна единия като Летящия през шипове, който бъбрейки се мярна отново над главите им, когато с Люк стигнаха следващия етаж.

— Каза, че и горе не са видели никого — съобщи Люк. — Спазващия думата си е предложил…

Рязко пробудилото се чувство за опасност бе единственото предупреждение на Мара.

— Люк!

— Залегни! — извика той и активира лазерния си меч.

Мара вече бе клекнала на едно коляно и се завърташе с бластер в ръка, търсейки нападателя. Вниманието й бе привлечено от движение в края на един от коридорите… Тя насочи дулото на оръжието си натам… И изведнъж светът се превърна в ярка синя експлозия.

Мара инстинктивно се хвърли встрани и отвърна на огъня. Следващата синя експлозия премина в зелена, след като лазерният меч на Люк пресече пътя й и я изпрати обратно. Зеленият лъч на лазерен меч парира още една синя светкавица. Мара стреля два пъти, което й донесе удовлетворението да види как полускритият стрелец се прикри…

— Зад теб! — извика Люк.

Мара се хвърли по корем върху подвижната лента на ескалатора, като в същото време се извърна, за да посрещне нападението. Двама стрелци в бургундскочервени униформи спринтираха от края на един от коридорите към нещо, което приличаше на малко превозно средство. Тя стреля два пъти… и не улучи.

Единият от стрелците рязко спря, стиснал оръжието си с две ръце, и го вдигна към нея. Мара се прицели. Синята кожа на лицето и блестящите червени очи, които я гледаха безмилостно, се запечатаха в някаква част от съзнанието й…