Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Внимавай!

Но предупреждението дойде твърде късно. Мара стреля и отново се завъртя, за да се обърне към новата опасност. Поредната синя светкавица полетя към нея… В дясното й рамо болезнено се забиха хиляди игли. Може и да изстена от болка, не чу собствения си глас, но видя, че Люк приклекна до нея на ескалатора. През заливащите я вълни на болката Мара смътно долови прилива на страх, който го обзе. Ръката му бързо опипа мястото на раната и тя усети как болката намаля, след като Силата премина към нея.

— Какво ще кажеш? — процеди Мара през зъби. — Достатъчно ли видяхме?

— Напълно — отвърна той. Лазерният му меч ядно просъска, парирайки няколко сини изстрела.

— Тогава…

Тя премига от изненада. Над нея се намираше краят на пода на единия от етажите на крепостта, но вместо да се приближава, се отдръпваше встрани и нагоре. Те се връщаха към етажа, от който бяха тръгнали.

— Как се прехвърлихме на ескалатора за надолу? — попита Мара.

— Ти се прехвърли на него, когато те улучиха — отвърна Люк и обхвана с ръка раменете й. — Не помниш ли?

Тя поклати глава. Движението предизвика нови приливи на болка в раменете й.

— Боен рефлекс. Чакай… бластерът ми!

— Тук е. Спазващия думата си го вдигна — успокои я Люк и деактивира лазерния си меч. След това се поизправи и Мара усети как също се издигна, уловена в тайнствената неосезаема хватка на Силата. — Хайде!

Етажът, от който бяха тръгнали, в момента минаваше покрай тях. Скайуокър се присегна със Силата, вдигна Мара, прескочи ескалатора за нагоре и се приземи на пода от другата му страна. След това, притиснал Мара в прегръдката си, той забърза по коридора към скритата врата.

— Мога да вървя — тихо каза тя и хвърли поглед над рамото му. Някои от комджайците ги следваха, преследвачи засега не се виждаха. — Не е нужно да ме носиш…

— Недей да спориш — отсече Люк. Съзнанието му преливаше от тревога. — Надявам се, че Арту не е заключил вратата… А!

Пред тях тежката вратата зееше, задържана от Дете на ветровете, което влагаше всичките си сили. Мара потисна болката си и се присегна към вратата със Силата, за да помогне, доколкото може, на малкия комкаец. Дроидът също се притече на помощ, изписка изненадано и се дръпна точно навреме, за да направи път на Люк и Мара, които бързо минаха през вратата, следвани от четирима комджайци.

— Заключете — чу Мара през съзнанието на Люк гласа на Спазващия думата си.

— А другите? — попита Люк. Двама от комджайците кацнаха на дръжките и задърпаха вратата.

— Те отидоха в друг проход — отвърна Спазващия думата си. — Ще се опитат да отвлекат заплашващите по-надалеч.

— Можем само да се надяваме да успеят — каза майсторът джедай. Вратата се затвори плътно. — Заключете… аз ще занеса Мара до долната площадка.

— Не… тръгни нагоре — каза Мара и извади фенерчето си с лявата ръка. — Ако намерят вратата, ще решат, че сме тръгнали надолу.

— Има логика — съгласи се Люк, обърна се и пое нагоре.

— Арту, погрижи се да заключат вратата и застани на пост — след минута бяха на горната площадка. — Ех, защо ни ги няма спалните чували! — каза Люк, внимателно положи Мара на студения камък и взе фенерчето от ръката й. — Как си?

— Все едно някой пече еуок на рамото ми — отвърна тя.

— Но сега не е толкова зле, колкото беше. Болкоуспокояваща техника ли ми прилагаш?

— Да — отвърна той, захапа фенерчето със зъби и съблече якето си. — Не е така ефикасна върху друг, както когато я прилагаш върху себе си — добави Люк и подпъхна якето си като възглавница под главата й.

— Знаех си, че има още нещо, заради което трябваше да остана в академията ти още малко — каза Джейд през зъби. Люк остави фенера на гърдите й и внимателно започна да отстранява изгорелите парченца плат от раната. — Сигурно не предлагаш съкратен курс.

— Обикновено преподавам този урок постепенно — той изкриви уста. — О!

Тя погледна към рамото си и побърза да отклони очи.

— Едно „О!“ няма да е достатъчно — каза Мара, почувства, че й се гади, и решително погледна отново. Изгарянето бе доста по-лошо, отколкото си мислеше. — Май комплектът за първа помощ е доста по-нужен от спалните чували.

— Не се предавай толкова бързо — укори я Люк. Пръстите му галеха кожата по врата и рамото й. Болката намаляваше с всяко движение. — Знам още това-онова.

— Приятно е — каза Мара и затвори очи.

— Ще те приспя в лечебен транс — обясни джедаят. Гласът му прозвуча някак отдалеч. — Може да не действа толкова бързо, но често е ефективен колкото топване във вана с бакта.