Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Не! — отсече ишорският сенатор Гик Дксоно и стовари украсената си с рога ръка върху масата, за да подчертае думите си. — Абсолютно недопустимо! Ишори няма да приеме нищо освен пълна и всестранна компенсация на каамасците и народа на Новата република.

— Всички искаме справедливост — възрази му диамалският сенатор Пороло Миатамиа с типичната за расата си невъзмутимост. — Но…

— Лъжете! — едва не изкрещя Дксоно. Ушите му бяха прилепнали плътно към главата. — Диамалското искане е невъзможно и не урежда въпроса!

— Сенаторе, моля ви! — намеси се президентът Понк Гаврисом. За миг размаха крилете си между сенаторите, сякаш се опитваше да раздели двама вбесени играчи. — Не искам решение на каамаския въпрос тук и сега. Искам само…

— Знам какво искате — ниско процеди Дксоно. — Но закъснялата справедливост често означава липса на справедливост — той посочи обвинително Миатамиа. — Точно дотам се опитва да докара нещата Диамала.

— Диамала желае да се въздаде справедливост — студено отвърна другият сенатор. — Но трябва да се даде предимство на по-неотложни въпроси.

— Траун не е жив! — изръмжа Дксоно и скочи на крака, като че се готвеше да се хвърли върху опонента си. — Загинал е! Всички имперски архиви го удостоверяват!

Миатамиа остана невъзмутим.

— Видях го, сенаторе, видях го и го чух…

— Лъжи! — прекъсна го Дксоно. — Лъжи, създадени, за да отвлекат вниманието ни от търсенето на справедливост.

Седнал в малката стая зад фалшивата стена, Бустър Терик поклати глава.

— Идиоти! — тихо каза той. — И двамата.

— Хайде, хайде, татко — смъмри го дъщеря му Миракс Терик Хорн и стисна ръката му. — Сигурно и двамата са искрени, всеки със своя гледна точка.

— Всички знаем докъде води искреността — кисело отвърна старият търговец на информация и погледна през рамо. — Къде е този проклет Бел Иблис? Имам работа.

— Имаш да прегледаш и да ремонтираш „Странстваща авантюра“. Това е единствената ти работа за следващите три седмици — каза Миракс. — При това присъствието ти не е наложително.

Бустър я изгледа строго без особено въздействие.

— Мислех, че дъщерите са извор на гордост и подкрепа за бащите си в старините им — тихо отвърна той.

— Когато остарееш, ще видя какво мога да направя по въпроса — обеща Миракс с усмивка, която обаче повехна, когато се обърна отново към фалшивата стена. — Нещата май започват да излизат от контрол. Чу ли, че сто системи са подали молби да се върнат в Империята?

— Източниците ми съобщават само за двайсет — каза Бустър. — Останалото са слухове.

— Колкото и да са, тенденцията е тревожна — в гласа на Миракс се прокрадна злокобна нотка. — Ако Траун наистина е още жив и ако целият този шум е в състояние да убеди хората, че искат зашитата му и се нуждаят от нея, Империята може да възвърне старите си територии без един изстрел.

— Съмнявам се, че могат да убедят толкова много системи — възрази баща й не съвсем уверено. — Е, не можем да направим кой знае какво по въпроса.

Вратата зад него се плъзна настрани.

— А… капитан Терик — възкликна генерал Бел Иблис, който влезе в малката стая и протегна ръка към контрабандиста. — Благодаря ви, че дойдохте. Надявам се, че ви е било забавно.

— Ако говорите за танците, виждал съм и по-добри — отвърна Бустър и посочи с палец разиграващата се в съседната стая драма, след като кратко стисна предложената от генерала ръка. Терик никога не се бе разбирал особено с властта. — Като казах танци, имаме да уредим сметките си за онези глупости в системата Сифкрик отпреди три седмици. Бюрократите още не са пуснали „Белята на Хупстър“.

— Не знаех — каза Бел Иблис, изключи високоговорителя, от който се носеше свадата в другото помещение, и взе единствения свободен стол. — Издал съм заповед да бъде освободен веднага щом свършим тук.

Търговецът го изгледа внимателно.

— Думата „свършим“ предполага, че ще започнем.

— Да — съгласи се генералът, премести стола си, така че да бъде с лице към гостите, и седна. — Не ви поканих тук, за да наблюдавате тайно посредническия талант на Гаврисом. Между другото едва ли е нужно да ви казвам, че трябва да приемете всичко, което чуете тук, като строго поверително.

— Така ли! — възкликна контрабандистът и погледна със замислена физиономия дъщеря си. — Ишорският сенатор крещи при обсъждане и иска да свали кожата от гърба на всеки ботанец, за да я даде на оцелелите каамасци. Диамала иска същото, но само от онези ботанци, които са помогнали за унищожението на Каамас, дори ако за целта се наложи да ги ексхумират. Е, стига да се разбере кои са били. На кого ли можем да продадем тези тайни, Миракс?