Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Кратко и ясно — отбеляза Скайуокър и се присегна напред със Силата. Не долови никаква опасност отпред. — Хайде, Арту.

Забележката на Мара за размера на залата се оказа точна. Едва направиха няколко крачки, когато лъчите на фенерчетата им паднаха върху четвъртата стена. В средата й се виждаше арка, а след нея коридор. Не беше направен от неравната естествена скала на пещерата. Стените и подът бяха гладки и лъскави.

— Интересно — Мара освети коридора и входната му арка. — Забелязваш ли нещо странно на тавана?

— Не е така гладък, както стените — отвърна джедаят, оглеждайки камъните, стърчащи от сводестия таван.

— Интересно — повтори Мара. — Арту, сензорите ти улавят ли нещо?

Отрицателният отговор на малкия дроид прозвуча доста нещастно и Скайуокър се наведе към електронния бележник, за да види превода.

— Казва, че електропроводът заглушава всичко — предаде той на Мара. — Явно бръмченето е от там. Мислиш ли, че има и нещо друго?

— Спазващия думата си каза, че това място е било фатално за комджайците — припомни му тя. — А всички знаем колко много обичат да висят по таваните.

— Да не забравяме и пещерата с хищниците, чиято любима плячка са летящи същества — кимна Люк, схващайки накъде биеше Мара. — И група чиси в крепостта, които ги смятат за паразити.

— Да не говорим за слоя кортосна руда — добави Мара. — Между другото още не вярвам, че се е появил тук по естествен начин. Това място е по-добре защитено и от Корускант.

— Както може да се очаква, щом начело е Траун — завърши Люк. — Въпросът е ще направим ли нещо с тавана, или ще приемем, че няма да ни притеснява?

— Да обърнеш гръб на опасност, никога не е добро решение — заяви Мара и направи крачка по коридора.

Тя активира лазерния си меч и пробно го хвърли към тавана. Посипа се дъжд от блестящи искри, а коридорът се изпълни с пукота и миризмата на освободено електричество… И изведнъж целият таван се сгромоляса.

Мара скочи, преди Скайуокър да успее да активира лазерния си меч и да го вдигне над главата й. Таванът се стовари върху зелено-белия лъч на меча, нагъна се за миг около него и падна прерязан на пода.

— Много хитро! — отбеляза тя и надникна през рамото на майстора джедай. — Като скулптурна конърска мрежа. Комджаецът каца на тавана и пада изпържен от високоволтов ток. След това мрежата пада и ликвидира приятелите му, които са с него.

— Наистина хитро — съгласи се Люк и побутна с върха на лъча мрежата. — Остава въпросът, дали вече е безопасно да минем.

— Сигурно — отвърна Мара. — Мрежите обикновено са единични и не е много добре да се оставят активни, щом паднат на пода.

— Има логика — каза Скайуокър, присегна се със Силата и протегна крак към мрежата. Чувството му за опасност не се обади… и той отпусна крак върху нея, без да захвърчат искри от остатъчно електричество. — Чисто е.

— Чакай! — извика Мара, направи голяма крачка напред и опря дръжката на лазерния си меч в гърдите му, за да го спре. В другата ръка вече държеше малкия си бластер. — Нещо идва.

Майсторът джедай спря, заслушан в тихото потропване на крака по пода. Едва ли съществото идваше само, ако се съдеше по звука. Той раздвижи лъча на фенерчето си, опитвайки се да види какво приближава…

И изведнъж от няколко малки отвора, които Скайуокър не бе забелязал, изпълзя рояк големи колкото юмрук насекомоподобни същества и бързо плъпна по стените към тях.

— Внимавай! — извика Мара и се прицели с бластера.

— Не! Чакай! — каза Люк и бутна ръката й встрани от движещите се мишени. Той улови метален блясък… — Продължаваме! Арту, побързай!

Майсторът джедай усети силното неодобрение на Мара, но тя преглътна възражението си. Забързаните същества ги подминаха, без да намаляват скоростта си и очевидно без да им обърнат особено внимание. Люк стигна края на конърската мрежа и стъпи на твърдата скала. След като Мара и Арту го последваха, той се обърна.

Съществата се бяха скупчили пред края на падналата мрежа. Прехванаха краищата й и внимателно я помъкнаха нагоре по стените. Мара тихо изсумтя.

— Естествено — каза тя, леко възмутена от себе си. — Дроиди от поддръжката. Дошли са да възстановят капана. Съжалявам… май се вживях повече.

— Като се има предвид, че имаме работа с върховния адмирал Траун, вживяването няма да е много рядък проблем за нас — отбеляза Скайуокър.

— Благодаря, няма нужда да ме успокояваш — Мара пъхна малкия бластер в кобура на лявата си китка и прехвърли лазерния меч в дясната ръка. — Научих си урока. Ще тръгваме ли?