Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Всичко останало — каза Елегос. — Това, което знаете за Кариб Девист и за способностите му да наблюдава. Вярата ви или липсата й, че той всъщност не ви е предал, докато сте били на Бастион. Собственият ви опит с имперските процедури и стил на работа и това, дали вярвате, че някой с уменията на Кариб може да ги разпознае. Доверието ви в съпругата ви и мнението й за този човек — каамасецът вдигна вежди. — И преди всичко вроденото ви чувство за правилно и неправилно. Ако там наистина има някаква опасност, бихте ли го оставили сам срещу нея?

— Той не е сам — отвърна Хан. — С него са и другите клонинги.

Елегос не отговори. Хан безшумно издиша и бързо огледа космоса. Очуканият товарен кораб тип „Действие 2“ на Кариб се носеше към пределите на бойното поле и ярката комета в далечината. Съвсем сам.

— Знаете ли, вие каамасците можете да бъдете извънредно досадни, стига малко да се постараете — каза бившият контрабандист на доверителя, обърна „Хилядолетен сокол“ по курса на Кариб и набра честотата на предавателя на Ландо.

— Ландо? Ей, Ландо, събуди се!

— Да, Хан, какво има — чу се напрегнатият глас на Калризиан.

— Върна ли се на „Дамата на късмета“?

— Иска ми се — разгорещено отвърна приятелят му. — Още съм на „Усърден размисъл“ със сенатор Миатамиа.

Соло се намръщи.

— Това да не е един от корабите, които атакуват Лея?

— Ако Лея е на „Надмощие“, да — отговори Ландо. Гласът му бе едновременно възмутен и леко нервен. — Хан, трябва да спрем битката, и то бързо.

— Не го оспорвам, приятелю — каза бившият контрабандист, докато избягваше двойка фрофлийски патрулни кораби, които обстрелваха с яростен оръдеен огън една дфарианска космическа баржа.

— Гаврисом е с Лея. Ако можеш да убедиш Миатамиа да прекъсне заглушаването им, може да го убедят.

— Вече опитах — въздъхна Ландо. — Аз съм последният човек на борда, когото някой би послушал.

— Чувството ми е познато — отвърна Хан. — Виж, трябва ми една бърза услуга. Тръгвам към кометата с Кариб Девист. Хвърляй ни по едно око с макробинокъла… ако ни се случи нещо.

Настъпи кратка пауза.

— Ясно. Нямаш проблем. Каква по-точно може да е случката?

— Сигурно никаква — отвърна Соло. — Кариб смята, че минните влекачи се управляват от имперски пилоти. Просто ни наглеждай, става ли?

— Ще ви наглеждам — обеща Калризиан. — Успех!

Хан изключи интеркома и се промуши покрай последните кораби, които стояха между него и кометата.

— Дръжте се — каза на Елегос и подаде пълна тяга на подсветлинните двигатели.

— Полека — предупреди Бел Иблис, застанал до Бустър. — Бавно, леко и внимателно. Нали сме приятели. Между нас и противната бунтовническа оперативна част стои външната защита. Сега сме в безопасност и няма нужда да бързаме.

— Да, не искаме да имаме вид на хора, които бързат — тихо отвърна контрабандистът. Той смутено гледаше огромния приближаващ силует на имперската база Убикторат. Изведнъж любимата му „Странстваща авантюра“ вече не му изглеждаше така голяма, силна и уверена.

— Спокойно, Терик — каза генералът. За най-дълбоко раздразнение на Бустър гласът му бе овладян и съвършено спокоен. — Голямото представление е зад нас, нали не сте забравили? Последното нещо, което искаме, е да обърнат очи към нас.

Търговецът на информация кимна и хвърли поглед към екраните. Зад звездния му разрушител наистина се изнасяше представление. Корабите на Новата република се натъкваха на отбраната на Ята Минор. Или поне така трябваше да изглежда. Ако наистина следваха заповедите, те всъщност се държаха достатъчно далеч, за да не понесат истински сериозни поражения от масирания турболазерен огън. Дано в цялата суматоха имперските сили не забележеха това.

— Не знам — каза търговецът. — Не ми харесва, Бел Иблис. Влязохме много лесно.

— Генерале, засичаме движение — доложи офицерът пред сензорната конзола. — Откъм щирборда приближава имперски звезден разрушител.

Бустър направи няколко крачки по командната пътека към илюминатора и надзърна. Стомахът му бе свит от лошо предчувствие. Звездният разрушител се появи иззад десния край на базата и застана на курса на „Странстваща авантюра“. Спря там, между тях и базата, увиснал в космическия вакуум, сякаш ги предизвикваше да минат…

— Идентификацията на кораба е „Неумолим“ — обади се някой. — Капитанът е записан под името Дория.

Изведнъж лошото предчувствие на контрабандиста се засили. „Неумолим“…това не беше ли корабът, който винаги се свързваше в слуховете с върховния адмирал Траун? Бел Иблис отново бе застанал до Бустър.