Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Генерале… — тихо каза контрабандистът.

— Знам — отвърна Бел Иблис. Спокойствието в гласа му бе намаляло едва забележимо. — Но ако избягаме сега, само ще признаем вината си. Единственото, което можем да направим, е да изиграем ролята си докрай.

— Съобщение от „Неумолим“, генерале — каза свързочникът. — Искат да говорят с капитан Налгол.

Бустър погледна към Бел Иблис.

— Единственото, което можем да направим, е да изиграем ролята си докрай — повтори генералът. — Опитайте.

— Разбира се — контрабандистът си пое дълбоко дъх, улови погледа на свързочника и му кимна. Офицерът натисна някакъв бутон и кимна в отговор… — Говори капитан Раймеуз, временно командващ имперския звезден разрушител „Тираничен“ — каза той, имитирайки по най-добрия начин, на който бе способен, типичната прекомерно рязка имперска реч. — Капитан Налгол бе сериозно ранен по време на последното нападение и в момента е подложен на лечение.

От високоговорителите на мостика се чу хихикане.

— Наистина ли? — отвърна спокоен глас. Уверен глас. Школуван глас. Глас, от който Бустър изтръпна целият. — Говори върховният адмирал Траун. Разочаровате ме, генерал Бел Иблис.

Бустър погледна към Бел Иблис. Генералът продължаваше да гледа през илюминатора. Лицето му не издаваше нищо.

— Наистина няма смисъл да продължавате с този маскарад — каза Траун. — Но може би се нуждаете от по-убедителна демонстрация.

Сякаш някой зад Бустър бе издърпал килима изпод краката му. Изведнъж той рязко залитна напред, махайки с ръце в опита си да запази равновесие. Останалите членове на екипажа около него извикаха смаяно. Над всичко това се извиси зловещият звук на скърцащ метал.

— Малка демонстрация, както казах — продължи върховният адмирал. Тонът му бе почти закачлив. — Звездният ви разрушител вече е напълно безпомощен, прикован на място от приблизително петдесет силови прехващащи лъча.

Бустър преглътна едно проклятие, което с всички сили се стремеше да излезе от устата му. Каква беше тая работа с другия звезден разрушител и прехващащите лъчи? Той трепна, когато Бел Иблис го тупна по ръката. Генералът втренчено го гледаше и нетърпеливо му махаше да дойде при комуникационната конзола. Контрабандистът го погледна в отговор и си пое дълбоко дъх.

— Адмирал Траун, сър, какво правите? — попита търговецът на информация, като се опитваше да смеси респект и смутен уплах в гласа си. — Сър, на борда има ранени офицери и матроси…

— Достатъчно — студено го прекъсна върховният адмирал. Опитът за непосредственост очевидно дойде в повече на червеноокия мелез и той отново бе станал властен. — Възхищавам се на смелостта ви да направите опит, но играта свърши. Трябва ли да наредя на турболазерните батареи да превърнат кораба ви на съставните му части?

Бел Иблис тихо въздъхна.

— Няма да е необходимо, адмирале — каза той. — Говори генерал Бел Иблис.

— А… генерале! — възкликна Траун. Той отново промени тона, забеляза Бустър. Този път студената заплашителност се превърна в почти сърдечна приветливост между колеги професионалисти. Човекът бе гъвкав. — Сър, поздравявам ви за опита, въпреки че бе безуспешен.

— Благодаря, адмирале — отвърна Бел Иблис. — Все пак смятам, че изходът на операцията тепърва предстои.

— Така ли смятате? — попита Траун. — Добре тогава, да го направим официално. С настоящото ви призовавам да прекратите диверсията си и да се предадете.

Бел Иблис погледна към Бустър.

— А ако откажа?

— Както казах преди малко: вие сте безпомощен в ръцете ми — отговори върховният адмирал. Гласът му преливаше от заплашителност. — По моя заповед корабът ви ще бъде систематично унищожен.

На мостика настъпи продължителна пауза. Бустър наблюдаваше Бел Иблис. На свой ред генералът гледаше звездния разрушител отпред.

— Трябва да обсъдя положението с офицерите си — най-сетне каза той.

— Разбира се — отвърна Траун. — Не бързайте. Но бих ви препоръчал да не се бавите прекалено. Диверсионната ви част се бие храбро, макар и неефективно, но търпението ми към тях няма да е вечно. Прехващащите кръстосвачи вече заемат позиции, за да ги пленят, а командирите ми молят за разрешение да пуснат изтребителите си.

— Разбрах — отвърна Бел Иблис. — Ще ви дам отговора си възможно най-бързо.

Генералът махна към свързочника и той прекъсна връзката.

— Какво ще правим сега? — попита Бустър. Мисълта „Странстваща авантюра“ отново да попадне в имперски ръце…