Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Съобщете на всички кораби — нареди адмирал Давид. — Отбой. Повтарям: отбой.

Шада го погледна изненадано:

— Какво?

— Казах отбой! — повтори адмиралът и на свой ред я погледна изненадан. — Има ли нещо неясно?

Тя понечи да каже нещо остро в отговор, но преглътна думите си, когато Карде леко я стисна по рамото.

— Шада имаше предвид, че „Волният Карде“ не е така маневрен в близост до гравитационното поле, както в открития космос — отвърна той вместо нея. — Както и повечето кораби във флотата ви.

— Това ми е ясно — отвърна адмиралът. — Заповедта остава. Отбой!

— Шефе — обади се Данкин.

Шада отново вдигна поглед. Търговецът на информация гледаше Давид, измервайки военния с очи.

— Предай заповедта, Чин — каза Карде. Гласът му изведнъж бе станал замислен. — Данкин, изтегли се, но остани във формация с другите кораби. Шада, артилеристите да са готови да открият прикриващ огън.

— Слушам — отвърна тя и натисна бутона на интеркома си.

Очите й не се откъсваха от екраните, докато се опитваше да разбере какво става. Обичайната тактическа причина за отбой бе да се примами врагът, за да навлезе в обхвата на наземно базирани оръдия или на наземна засада. Но всички кораби на Ексокрон вече бяха в космоса, а сензорите на Хшиши досега не бяха засекли наземно оръдие с мощност, която бе достатъчна да стигне толкова дълбоко в космоса.

Флотата започна да се изтегля към Ексокрон, както й бе наредено. Някои от въоръжените граждански кораби безполезно пилееха зарядите си по корсарите, които, без да отвръщат на огъня, се насочваха към тях. Шада погледна към Давид, но той или не бе забелязал това, или не го интересуваше. Дали за него гражданските кораби не бяха нищо повече от жертвени агнета?

— Продължете отстъплението — вместо това нареди той. — Всички кораби.

Корсарите вече почти бяха навлезли в обхват, а по-големите кораби зад тях се престроиха в чиста нападателна формация. Вероятно се готвеха да пробият отбраната и да прелетят над по-големите населени центрове на Ексокрон, разгромявайки пътьом жалката въздушна флота на адмирал Дар…

— Продължете отстъплението — повтори Давид. — Тактически екран, моля.

Хшиши изсъска утвърдително и тактическият екран се появи пред него. Защитниците бяха навлезли доста в гравитационното поле на Ексокрон. Вече беше доста късно който и да е от тях да промени решението си и да се опита да избяга в хиперпространството. Това ли целеше адмиралът? Да ги постави в позиция без друг избор, освен да се сражават до смърт?

Шада едва си бе помислила това, когато и последният от нападателите премина невидимата бариера. Сега вече всички бяха принудени да водят битка. Нито нападателите, нито отбранителите щяха да напуснат Ексокрон, без една от страните да бъде напълно унищожена.

— Започват — каза Давид.

Шада погледна към адмирала. На устните й спря горчив отговор. Разбира се, че започваха… И изведнъж Хшиши изръмжа невярващо. Шада се обърна отново към илюминатора. Пиратите нападаха. Но Давид нямаше предвид тях. Зад разбойниците се бе появило нещо друго.

Това, разбира се, беше космически кораб. Не приличаше на нито един от познатите й кораби. По форма машината наподобяваше яйце, бе два пъти по-голяма от машините на мародерите и бе покрита с метални плочи, който й придаваха вид на бронирано морско животно. От корпуса й се подаваха конични издатини, вероятно изпускателни отвори или тегличи, които не бяха разположени в някаква видима симетрия или схема. Върху един от екраните се появи увеличен образ на заплетената подредба на символите и чуждоземните глифографни знаци, покриващи корпуса. Отблизо самият фюзелаж смущаващо много приличаше на нещо живо…

На мостика някой изруга. Много тихо. Шада отново погледна през илюминатора точно навреме, за да види още три такива кораба, които изникваха в космическото пространство. Не изскачаха с характерното псевдодвижение на обикновения скок от хиперпространството, а просто изникваха.

Едва ли не небрежно първият неизвестен кораб застана зад един от мародерите на Рей’кас и с блестящ филигранен синьо-зелен енергиен изстрел го разряза наполовина.

Хшиши изръмжа:

— Какви са тези?

— Наричат се монасите Айн Тий — отвърна Давид. В гласа му имаше странна смесица от доволство и благоговение. — Чуждоземни същества, които прекарват по-голямата част от живота си край Католската пукнатина. Не знаем много за тях.

— И въпреки това ви се притичат на помощ — обади се Карде. — По-важното е, че знаехте, че ще дойдат.