Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Много добре — каза той. В шлифования му глас се долавяше кипяща под повърхността енергия. — Дайте команда за готовност. Може да се появят всеки момент.

— Олеле — с нещастен глас възкликна Трипио, застанал до Шада при наблюдателната конзола. — Толкова мразя космическите битки.

— Май по този въпрос сме единодушни — съгласи се тя и погледна към контролните уреди.

Първоначално й бе чудно защо адмирал Давид бе поискал да ръководи битката от борда на „Волният Карде“ вместо от някой от бойните кораби на Ексокрон. След това посещенията й на борда на тези кораби и огледът на възможностите им й дадоха отговор.

Въздухът зад Шада се раздвижи.

— Сега ще си поиграем на нерви — каза Карде и приклекна до креслото й. — Какво смяташ?

— Нямаме шанс — откровено каза тя. — Освен ако Рей’кас не прати нещо дребно като ония корсари, с които ни нападна при Дайарк.

Мислеше, че само Карде може да я чуе, но явно Давид имаше добър слух.

— Не, ще пристигне с всичко, с което разполага — увери я адмиралът. — С цялата си армада. Със самия него начело. Отдавна иска да сложи ръка на богатствата на Ексокрон — Давид се усмихна. — Освен това разбрах от Енту Ний, че сте отвърнали на удара му при Дайарк. Ще се погрижи лично да присъства, за да задоволи желанието си за мъст.

Шада усети безмълвната въздишка на Карде като топъл полъх по бузата си.

— А това в последна сметка може да ни даде единствения реален шанс за победа — каза той. — Ако се престорим, че бягаме, може да увлечем след себе си достатъчно от противниковите сили, за да се справите с останалите.

— Възможно е — съгласи се Давид. — Не че от това ще произтече някаква полза за нас.

— Вината за идването му е моя — напомни му Карде. — Не е късно да се прехвърлите на друг кораб…

Хшиши, заела мястото си при сензорната конзола, изведнъж изръмжа.

— Идват — обяви тя. — Три сиенарски корвети клас „Мародер“, четири дауфермски нападателни кръстосвана клас „Дискрил“, четири бойно модифицирани леки товарни кораба „Ети“ и осемнайсет нападателни съда клас „Корсар“.

— Прието — каза Шада, оглеждайки наблюдателните екрани пред себе си. В стомаха й се загнезди неприятна тежест. „Волният Карде“ можеше да свали всеки от изброените кораби или да отблъсне всеки два от тях, но всичките заедно…

— Турболазерите готови! — заповяда Карде и се изправи.

— Турболазерите готови — потвърди Шада и прехвърли информацията за мишените към трите огневи гнезда. Безнадеждността на положението им не означаваше, че не трябва да направят всичко, което бе по силите им, за да се измъкнат. — Корсарите образуват щит около по-големите кораби.

— Капитане — провикна се Чин от комуникационната конзола. — Получихме послание от един от мародерите. Искаш ли да му отговориш?

Шада усети как напрежението в Карде нарасна.

— Да — каза той.

Чин включи уредбата на мостика…

— Ей, Карде, здрасти — изгърмя познат глас. — Нали ти казах, че ще се срещнем пак, преди да умреш?

— Да, Ксерн, каза ми — призна контрабандистът. Гласът му ни най-малко не издаваше напрежението, което, Шада знаеше, той изпитваше. — Изненадан съм, че си още жив след Дайарк. Явно Рей’кас се е размекнал, стареейки.

Чу се поток от родиански хули.

— Рей’кас казва, че този път може да те остави за десерт — предаде Ксерн.

В другия край на мостика Давид се прокашля.

— Рей’кас, говори адмирал Трей Давид, командващ обединената въздушно-космическа флота на Ексокрон.

— О, адмирал, а? — подигравателно отвърна разбойникът от другата страна. — Нима тази камара старо желязо заслужава цял адмирал?

— Нарушавате космическото пространство на Ексокрон — спокойно продължи Давид, пренебрегвайки обидата. — Предоставя ви се последна възможност да се изтеглите мирно.

Ксерн се изсмя.

— О, това ми хареса! Да, да, ще ви оставим за десерт. След това можем да ви изкормим и да ви дадем за храна на лешоядите.

Отново някъде отзад се чу изблик от родиански ругатни.

— Ей, трябва да тръгваме, Карде… време е да направим големия боклук на малки боклучета. До скоро, адмирале!

Връзката прекъсна.

— Не им липсва самочувствие — промърмори Шада.

— Да — съгласи се контрабандисткият шеф. Ръката му докосна рамото й, поколеба се за миг, след това почти неохотно се отпусна върху него. — Съжалявам, Шада — каза, така че само тя да го чуе. — Не трябваше да те забърквам в това.

— Няма нищо — отвърна тя.

Значи така: това беше краят на дългото пътуване. Тогава, изправена пред бластерите на ногрите в Планинската кула, Шада бе готова да умре. Всъщност дори се надяваше да я убият. Тогава смяташе, че това е по-лесният изход. Сега, изправена пред нападащите пирати, тя осъзна, че няма лесни изходи. Нямаше начин да умре, без да изостави отговорност или важна работа недовършена… Тя вдигна очи към Карде. Той гледаше през илюминатора. Лицето му имаше суров израз. Или да изостави приятели… Тя се запита откога бе започнала да мисли за търговеца на информация като за приятел. Нямаше представа, но всъщност отговорът нямаше значение. Важното бе да направят всичко, което бе по силите им, за да оправят бъркотията, която бяха създали. Тя насочи вниманието си обратно към екраните и започна да набелязва първичните и вторичните цели. Флагманските кораби почти бяха влезли в обхват…