Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— А! — кимна той. — Моля за извинение. Пристигнахме.

Тунелът завършваше в малка, добре осветена стая. Кардас отвори вратата и леко скочи от вагончето, докато то плавно спираше.

— Елате! — подкани той спътниците си. — Мястото много ще ти хареса, Талон. Всички ли сте готови? Да вървим.

И почти подскачайки с детинско нетърпение, ги поведе към една врата в малко сводесто преддверие. Той махна, докато приближаваха, и също както стената в синята къща вратата просто изчезна. Зад нея се откри бленуван свят.

Първото впечатление на Карде бе, че влиза в грижливо поддържана градина. Отпред се ширна пространство от стотина квадратни метра, засадено с цветя, дребни растения и храсти. През градината минаваше вита алея с каменни пейки. Едната страна на градината отстъпваше пред гора от високи дървета, представители на десетина различни вида с различни цветове на листата, от тъмносиньо до искрящо червено. От гората се чуваше ромон на поток, който течеше по покрито с дребни камъчето корито.

Едва когато вдигна поглед към върха на високите дървета, Карде видя небесносиния купол над главите им. Купол, който се сливаше с дискретните стени зад дърветата…

— Да, всичко това е вътре — потвърди домакинът им. — Съвсем вътре. Всъщност се намираме под една от планините източно от Ринтата. Красиво е, нали?

— Сам ли я поддържаш? — попита Карде.

— В голяма степен — отвърна Кардас и тръгна към алеята. — Но имам и няколко помощници. Насам.

Той ги поведе към една врата в другия край на градината, скрита между две червенокори дървета.

— Трябва да е било доста трудно да се направи такова нещо — каза Шада. И тази врата изчезна, след като Кардас махна с ръка към нея. — Може би вашите приятели монасите Айн Тий са ви помогнали?

— Непряко — призна Кардас. — Това е залата ми за беседи. По неин си начин е не по-малко красива от градината.

— Вярно е — съгласи се Карде. Залата за беседи бе в алдерански стил, облицована с тъмно дърво и украсена с увивни растения, и създаваше същото чувство на простор както градината. — Какво искаш да кажеш с непряко?

— Всъщност е доста смешно — отговори домакинът и тръгна към една врата в дясната стена. — Когато пристигнах на Ексокрон, започнах да строя дома си под тези планини, воден от чисто отбранителни съображения. Сега, когато отбраната вече не е нужна, открих, че мястото ми харесва заради усамотението, което предлага.

Карде погледна към Шада. Отбраната вече не е нужна?

— Толкова опасен ли беше Рей’кас?

— Рей’кас? О, не, Талон, не ме разбра. Рей’кас беше доста опасен, но само за останалата част на Ексокрон. Помогнах да се отървем от него само за да защитя съседите си. Аз самият изобщо не бях застрашен. Ела! Ти специално много би искал да видиш това…

Кардас махна с ръка, вратата изчезна и той ги покани. Карде пристъпи през прага… И спря смаян. Стоеше в края на кръгла зала, по-обширна от градината. Подът се спускаше амфитеатрално към центъра, където имаше работна станция или компютърно бюро. Подредени в концентрични кръгове и разделени от тесни пътеки, се издигаха двуметрови стелажи, на чиито рафтове в няколко реда бяха подредени кутии. Всяка кутия бе пълна с информационни чипове. Стотици хиляди чипове.

— Знание, Талон — тихо каза Кардас, застанал зад него. — Информация. Моята някогашна страст. Моето оръжие, защита и утеха — той поклати глава.

— Да — тихо отвърна Карде. Библиотеката на Кардас… и документът за унищожението на Каамас.

— Значи Енту Ний ни излъга — обади се Шада. Нервността в гласа й наруши възхитата на Карде. — Каза ни, че не знае какво е станало с библиотеката ви.

— Енту Ний! — извика Кардас. — Излъгал ли си ги?

— Съвсем не, Джори — възрази далечният глас на Енту Ний. Карде се обърна и видя дребосъка в другия край на залата да пълни чаши. — Просто казах, че каквото и да си направил с библиотеката си, е станало, преди да съм постъпил на служба при теб.

— Това е самата истина — съгласи се Кардас и махна с ръка, канейки ги да излязат от библиотеката. — Да седнем. Зная, че искате да ме питате за много неща.

— Да започнем с най-важния въпрос — каза Карде, без да мръдне. — Причината за идването ни е един изключително важен исторически документ. Той съдържа…

— Зная — прекъсна го домакинът им с въздишка. — Документът за унищожението на Каамас.

— Знаете за него? — попита Шада.

— Аз не съм болнавият старец, прикован за леглото, когото видяхте преди няколко часа — меко й напомни Джори. — Все още имам няколко източника на информация и се старая да съм в течение на събитията, които стават у дома — той поклати глава. — За съжаление не мога да ви помогна. В първия момент, когато възникна каамаският въпрос, проверих файловете си, за да видя дали имам копие. Май нямам.