Тимъти Зан - Изходящ полет

— Джедайски? — повтори Траун.

— Джедаите са пазителите на мира в Републиката — обясни му Марис. — Вероятно именно заради тях сме успели да се задържим заедно толкова дълго. Те са много могъщи, но и много благородни.

Кенто улови погледа на Кардас, а носът му леко се сбърчи. Кардас знаеше, че неговото отношение към джедаите бе доста по-ниско от това на приятелката му.

— Звучи интригуващо — върна темата Траун към статуетките. — Допускам, че въпросните пашви не биха проявили прекалено много съпротива срещу набезите на вагаарите?

— Така е — потвърди мрачно Кенто. — Те са доста сговорчива раса. Напълно загубени във военно отношение.

— А вашата Република и нейните джедаи не смятат за необходимо да ги защитават?

— Джедаите така и така са се пръснали надлъж и нашир и съвсем са оредели — каза Кардас. — А и освен това Дивият Космос политически не спада към Републиката.

— А дори и така да беше, правителството е прекалено заето да разрешава собствените си междуособици, за да може да се занимава с подобни незначителни ситуации на живот и смърт — отбеляза Марис с явно доловима горчивина в гласа.

— Разбирам — кимна Траун. — Е, добре. Нека да продължим нашето изследване. Моля ви, уведомявайте ме, ако откриете още нещо от вашите райони — с тези думи той се обърна към Марис: — А докато се занимаваме с всичко това, може би вие ще ми разкажете малко повече за тези ваши джедаи.

— Попечителят на гилдията Гилфроме е тук — долетя тихо гласът на Анакин от предавателя на Оби Уан. — Тъкмо се качва по стълбището към източния вход.

— Магистрат Аргенте също пристигна — отговори му Оби Уан, докато наблюдаваше през западната порта на административната сграда как Аргенте изкачваше една по една стълбите, заобиколен от всички страни с бдителни телохранители. — Виждам също Кбаот и Лорана, които идват насам през пазара.

— Значи опасността премина? — попита Анакин.

Оби Уан Кеноби замислено се потърка по бузата. Очакваното нападение срещу магистрат Аргенте не се бе състояло през нощта, нито пък по време на придвижването му насам, към конферентния център. А сега, когато на сцената се появяваха и представителите на миньорската гилдия, конспираторите бяха изпуснали и последната си възможност да ударят. Поне до приключването на преговорите.

— Поне засега — отвърна Оби Уан. — Но все пак бъди нащрек.

Аргенте и хората му стигнаха до горния край на дългото стълбище и Оби Уан сведе глава в поздрав. Групата го подмина бързо, без да отговори на поздрава му, и изчезна в сградата. Като потисна надигащото се негодувание, Оби Уан насочи вниманието си към Кбаот и Лорана, които в този момент започваха да се изкачват по стълбището. Забеляза, че Лорана изглежда леко пребледняла, а в стъпките й личеше несигурност. Лицето й обаче изразяваше решителност и когато двамата стигнаха до горния край на стълбището, тя му се усмихна с едва прикрито неудобство.

— Учителю Кеноби — каза тя и му кимна, — така и нямах възможност да ви се отблагодаря подобаващо за онова, което двамата с ученик Анакин сторихте за мен вчера.

— А и не сега е моментът да го правиш — сряза я Кбаот. Въпреки това в очите му се четеше едва забележима нотка на благоразположение, когато погледите на двамата рицари джедаи се срещнаха. — Опасността все още не е отминала нито за самите преговарящи, нито за техните преговори. Остани тук с учителя Кеноби и се оглеждай за познати физиономии в тълпата.

— Слушам, учителю Кбаот — сведе глава Лорана.

Кбаот кимна още веднъж на Оби Уан и след това закрачи припряно през вратата, оставяйки двамата сами.

— Как се чувстваш? — попита Оби Уан.

— Много по-добре, благодаря ви. В действителност обаче не мисля, че ще мога да бъда особено полезна тук — добави тя и се обърна към пазара, който се простираше пред очите им. — Успях да зърна едва трима от съзаклятниците.

— Това значи, че си виждала с трима повече, отколкото повечето от нас. Разбира се, без да броим онези, които вече се намират в плен.

— Може би залавянето им е подплашило останалите и са се разбягали?

— Възможно е да ги е накарало да преосмислят нападението с ракета. Но едва ли ще се откажат и ще вдигнат ръце ей така. На мен ми изглеждат доста обсебени от мисълта, че Корпоративният алианс се опитва да отмъкне богатствата на планетата им. А когато е обсебен от нещо, човек престава да се вслушва в гласа на разума. Натрупаният гняв и инерция ще ги мотивират да доведат тази борба докрай.