Тимъти Зан - Изходящ полет

— Разпръснете се — нареди Траун на корелианците — и вижте дали можете да намерите нещо, чиято конструкция ви е позната.

— Например различни видове валута? — запита Кенто, докато се оглеждаше из залата.

— Или пък намеквате за огнени камъни? — вметна Марис.

— Говорех предимно за произведения на изкуството — поясни Траун. — От тях можем да научим много повече, отколкото от парите или от бисерите.

Кенто изсумтя:

— Да не очаквате, че някъде тук ще намерим касови бележки за стойността им?

— Имах предвид най-вече произхода на съответните произведения на изкуството — каза Траун и махна с ръка към една купчина сглобени муфи. — Ето тези например най-вероятно са изработени от същества с допълнителна става между китката и лакътя, чието зрение улавя цветовете предимно от ултравиолетовата част на спектъра.

Кенто и Марис си размениха бърз поглед.

— Фрунчите? Така ли смяташ? — предположи Марис.

— Да, бе! Точно така — изсумтя отново Кенто и изгледа Траун с подозрителен поглед. После откачи ръката на Марис от себе си и се приближи да разгледа муфите.

— Какви са тези фрунчи? — запита Кардас.

— Фрунчетан-сай — обясни Марис. — Имат си няколко колониални свята във Външния ръб. Рак ги нарича фрунчи, понеже…

— Да ме вземат мътните! — изруга насред думите й Кенто, наведен над купчината муфи. Главата му бе наклонена встрани.

— Какво? — запита Марис.

— Той е прав! — възкликна Кенто озадачен. — Наистина са подписани на официалния изказ на фрунчите — той се обърна отново към Траун, а на лицето му беше изписано искрено недоумение. — Май по-рано заявихте, че никога не сте навлизали в територията на Републиката.

— Доколкото знам, не — отвърна Траун. — Но физиологичните черти на автора просто изпъкват, когато внимателно наблюдавате произведението му.

— За вас може и да изпъкват — изръмжа Кенто и отново впи поглед в муфите, — но за мен съвсем не е толкова очевидно.

— Нито пък за мен — вметна Марис като ехо.

Траун повдигна вежди и се обърна към Кардас:

— Ами за вас, Кардас?

Кардас се вгледа внимателно в творбата, като се опитваше да разбере кои незабележими детайли са довели Траун до заключенията му. Но не успя да намери нищо.

— Съжалявам…

— Сигурно просто сте извадили късмет — предположи Кенто и като заряза муфите, коленичи до една сложна синьо-бяла статуетка. — Да видим сега тук. М-да, така и си мислех — той се изправи и погледна Траун през рамо. — А какво ще кажете за този?

В продължение на един дълъг миг Траун мълчаливо изучаваше статуетката, като от време на време повдигаше глава и очите му се зарейваха в неопределена посока, сякаш търсеше вдъхновение.

— Авторът е хуманоид — продума той най-сетне. — Но пропорциите му са малко по-различни от пропорциите на чисите и корелианците. Или торсът му е по-широк, или ръцете му са по-дълги от нашите — той присви очи. — В емоционалното му състояние освен това има някаква отдалеченост. Бих предположил, че представителите на неговата раса изпитват едновременно влечение, отвращение и дори боязън от физическите предмети, сред които обитават.

Кенто бавно изпусна дъха си.

— Не мога да повярвам на ушите си! — опули се той. — Това тук е дело на пашви…

— Не се сещам да съм ги чувала — отбеляза Марис.

— Имат си една система в покрайнините на Дивия Космос — обясни Кенто. — Ходил съм там няколко пъти. За тяхното изкуство си има малък, но стабилен пазар, и то предимно сред системите на Корпоративния сектор.

— Какво искаше да каже командир Траун по отношение на страха от физически предмети? — поинтересува се Кардас.

— Техният свят е осеян с хиляди каменни колони — обясни Кенто. — Повечето от най-добрите хранителни произведения растат по върховете им. За съжаление тези места се обитават и от един доста неприятен летящ хищник. И той е достатъчен за… ъ-ъ… за онова, което разказа току-що командир Траун.

— И всичко това го разбрахте от една-единствена статуетка? — почуди се Марис и загледа Траун с озадачен поглед.

— Всъщност не съвсем — отговори чисът. — Тук се намират… нека да видим… най-малко още дванайсет примера от тяхното художествено изкуство — и той посочи към две други купчини в далечния край на залата.

— Сигурен ли сте? — навъсено запита Кардас и се приближи да разгледа отблизо въпросните статуетки и рисунки.

— Изработени са от различни художници — обясни Траун, — но са от една и съща раса.

— Това наистина е шантаво — отбеляза Кенто и поклати глава. — Като някакъв налудничав джедайски похват.