Тимъти Зан - Изходящ полет

В този миг ракетата се шмугна през арката, а Лорана хукна с всички останали по коридора след нея. Успя да настигне Оби Уан в мига, когато той пресичаше оставения от ракетата отвор, и го премина заедно с него. А като пристъпи вътре, пред очите й се разкри поразителна гледка.

Насядали в двата противоположни края на масата, представителите на миньорската гилдия и на Корпоративния алианс се бяха извърнали в столовете си и се взираха със смесица от смайване, удивление и смущение в ракетата, която бе нарушила формалните им дебати. По средата между тях, полуизправен в собствения си стол, Кбаот бе протегнал ръка с дланта право напред срещу ракетата. От очите му сякаш излизаха искри.

Самата ракета обаче вече не се движеше. Висеше замръзнала във въздуха насред стаята между парадния свод и масата за преговори, а форсажните й камери безпомощно бълваха огън назад, неспособни да преодолеят желязната хватка на Кбаот със Силата.

— Запазете спокойствие! — извиси глас джедаят. От думите му лъхаха власт и авторитетност. — Значи определени сили си въобразяват, че знаят по-добре кое е най-доброто и най-справедливото за Барлок, така ли? Че ако нищожното им покушение постигне успех, те ще излязат крайните победители? Че аргументите на насилието превъзхождат авторитета на правосъдието?

Дюзите се изкашляха за последен път и замряха, а ракетата продължи да виси на същото място във въздуха.

— Благодаря ви, учителю Кбаот! — каза Оби Уан и се запъти към обезвредения цилиндър.

— Задръжте малко, учителю Кеноби — заповяда му Кбаот остро. После бавно изгледа седящите от двете му страни и продължи: — Ето как изглеждат аргументите на нашите нападатели, магистрат Аргенте и попечител Гилфроме. А какво смятате вие?

Аргенте пръв успя да възвърне гласа си.

— Не, разбира се, че не — каза той с треперещ глас. Очите му все още не можеха да се откъснат от ракетата, която преди минута едва не бе отнела живота на всички в залата.

— Тогава защо непрестанно подкопавате напълно основателните и законни права на народа на Барлок? — запита той с нетърпящ възражение глас. После се обърна към Гилфроме, който се бе свил в другия край на масата: — А вие? Защо продължавате отново и отново да отричате времето и средствата, вложени от Корпоративния алианс за оползотворяването на едни природни залежи, които иначе щяха със столетия да си лежат под повърхността на вашия свят, без да могат да се използват?

Гилфроме настръхна.

— Ама чакайте малко, джедай Кбаот…

— Няма какво да ви чакам! — сряза го Кбаот и отново погледна към Аргенте. — Това се отнася и за двама ви. Достатъчно ви чаках да си излагате аргументите и позициите, както и дребнавите ви себични претенции. Стига толкова!

С премерен жест той бавно сви протегнатата си длан в юмрук. В същия миг с грубо хрущене на смачкан метал ракетата се сбръчка.

— Народът на Барлок настоява за справедливо и безпристрастно разрешение на тази криза — каза той доста по-тихо и кимна на Оби Уан да пристъпи навътре в залата. — Сега ще ви кажа какво ще бъде това решение.

Цялата зала тихо изгледа как Оби Уан се приближи напред към обезобразения снаряд и протегна ръка напред, за да поеме тежестта му от Кбаот. После подхвана ракетата с помощта на Силата и като се обърна, се насочи към свода на заседателната зала. Лорана хвърли бърз поглед към Кбаот и като видя едва забележимо кимване, тръгна след Оби Уан.

Едва в този миг тя забеляза Анакин, който също бе пристъпил в залата. Очите му бяха фиксирани в осанката на Кбаот и в тях се четеше безмерно възхищение.

— Това им натри носовете! — промърмори той тихо, когато Лорана и Оби Уан приближиха до него.

— Хайде — каза му Оби Уан, а на челото му се появи лека бръчка. — Да занесем това нещо на полицията, за да го обезвредят.

— Докладвай — заповяда дрезгавият глас на Дарт Сидиъс от покритото с качулка лице над портативния холопроектор.

— Операцията на Барлок се разви напълно според плановете, господарю мой — каза му Дориана. — И двете страни в преговорите били толкова потресени от нападението, че се оставили Кбаот да им извие ръцете да подпишат споразумението.

— И, разбира се, той успя да обере лаврите от това?

— Който познава Кбаот, не би се усъмнил във възможностите му да се възползва от такава ситуация. За щастие, изглежда, цялата планета е напълно готова да му отдаде заслужените благодарности. След ден-два сигурно ще се превърне в най-големия герой на целия сектор. А седмица по-късно ще си организира свое собствено победно шествие през парадния вход на Корускант.