Тимъти Зан - Изходящ полет

— Някой гледа ли ни? — промърмори Анакин, докато следваше учителя си в патешко ходене към лазерния меч.

— Ей сега ще разберем — отговори Оби Уан. — Кажи ми, какво би направил ти, ако пазиш пленник и посред нощ нещо необичайно се случи някъде навън?

— Не знам — отвърна Анакин и сбърчи вежди, докато си представяше ситуацията. — Зависи колко необичайно е онова, което се случва.

— Нека да видим — Оби Уан се присегна със Силата и от разстояние включи лазерния меч на Лорана.

С приглушено съскане зеленото острие изведнъж се показа и разцепи тъмнината с неочаквана яркост. По меката пръст покапаха няколко малки листа, отсечени от вейките, но дръжката остана здраво заклещена между по-големите клончета.

— А сега ще проверим кой не спи в този квартал — каза Оби Уан.

Не им се наложи да чакат дълго. След минута-две вратата на една от къщите от другата страна на улицата се отвори и от вътре се показа самотен бролф. Той се огледа подозрително, а очите му притеснено се стрелкаха бързо наляво-надясно. Не видя никого и закрачи през улицата към яркия меч.

Когато стигна до него, за миг се спря неуверено. После се наведе и предпазливо провря ръка през плетеницата от клони и листа, за да го измъкне. След това се изправи и като държеше меча на една ръка разстояние, го повъртя внимателно насам-натам. Очевидно се опитваше да разбере откъде се изключва.

— Нека да помогна — обади се изведнъж Оби Уан, изправяйки се в пълен ръст зад плета, и в същия миг се присегна със Силата и изключи лазерния меч.

Бролфът реагира удивително бързо. Почти в същия миг, когато острието на меча изчезна, той отскочи настрана, запокити дръжката на меча в лицето на Оби Уан и с обигран жест измъкна бластер изпод куртката си.

Реакцията му бе бърза, но наивна. Срещу него стоеше джедай с отработени рефлекси. Преди бролфът да се приготви за скок, Оби Уан вече бе извадил собствения си меч. Присегна се със Силата, хвана меча на Лорана и след това включи своя, внимателно отбивайки един изстрел от оръжието на бролфа нагоре към звездното небе.

Бролфът продължи упорито да стреля в него с праволинейната наивност на боен дроид. Оби Уан бързо премина в боен режим, вниманието му се насочи изцяло напред и той се остави на Силата да направлява ръцете му в отбиване на изстрелите, като междувременно напредваше крачка след крачка към своя противник.

И тогава независимо от фокусираното напред внимание той смътно усети как от другата страна на улицата се случва нещо. Бролфът очевидно също видя или чу нещо, понеже за частица от секундата вниманието му се раздвои и той отклони погледа си.

Тъкмо от тази възможност се нуждаеше и Оби Уан. Като направи доста дълъг скок напред, той завъртя меча си с кратък и точно премерен удар, разрязвайки бластера на противника на две.

Бролфът го бе нападнал доста бързо. А сега с не по-малка скорост захвърли остатъка от бластера на паважа и си плю на петите, доколкото можеха да го носят късите му крака. За миг Оби Уан се зачуди дали да не го последва, но после размисли и се обърна към къщата, от която бе излязъл.

И едва сега осъзна, че Анакин вече не е зад гърба му.

— Мълнии! — изруга той полугласно и се затича.

Някъде във вътрешността на къщата видя приглушено синьо блещукане и когато приближи до открехнатата врата, от вътре чу и познатия звук от лазерния меч на ученика си. Оби Уан забърза и пристъпи вътре.

Откри Анакин в една от вътрешните стаи. Стоеше над отпуснатото тяло на Лорана, а лазерният му меч бе изправен в отбранителна позиция към двама бролфи, които се бяха свили в ъгъла. Трети бролф лежеше безжизнен на пода, а до него се търкаляха остатъците на бластер.

— Учителю — Анакин безуспешно се опитваше да си придаде спокоен вид. — Открих я.

— Виждам — Оби Уан изключи лазерния си меч и коленичи до младата жена. Дишането и пулсът й бяха бавни, но ритмични. — Какво сте използвали върху нея? — той се обърна настоятелно към бролфите в ъгъла.

Никой не отговори.

— Не видях нищо, когато влязох — вметна Анакин.

— Значи сигурно е все още у тях — Оби Уан мина покрай своя ученик, включи меча си и започна застрашително да се приближава към тях.

Подобно на бролфа, с когото се беше срещнал навън, никой от двамата не изпитваше особено желание да се превръща в герой.

— В него е! — проговори единият бързо и сръга с пръст своя събрат по хълбока.

— Да, ето го — потвърди другият и като измъкна една спринцовка от вътрешния си джоб, я подхвърли пред краката на Оби Уан.