Районът, в който се намираше жилищният пръстен „Покритият шубрак“, не се различаваше от много други, които Оби Уан беше виждал по време на пътуванията си из Републиката. Мястото беше бедно, но чисто. Явно хората тук работеха усърдно и макар да не изкарваха много, работливостта им бе знак за гордост и честолюбие.
Беше чувал, че някои джедаи гледат на подобни места с пренебрежение и надменност. Самият той обаче предпочиташе да се движи тъкмо сред такива хора вместо сред достолепните обитатели на Корускант, които имаха многократно по-големи възможности и далеч по-лъкатушеща етика. Повечето обитатели на тези места се държаха приветливо и прямо, необременени от тайни политически амбиции или скрити копнежи за високи постове и власт.
Най-малкото, ако някой тук поискаше да те прониже в сърцето, щеше да го направи с нож, а не с лукава усмивка.
— Откъде ще започнем? — измънка Анакин, когато двамата се спряха пред един невисок плет от другата страна на улицата.
— Като за начало можете например да се махнете от пътя ми — промърмори непознат глас зад гърба им.
Оби Уан се извърна рязко, а ръката му се шмугна под туниката, където бе скрит лазерният му меч. Зад прикритието на един по-висок плет зад тях, край който бяха минали току-що, се показа едно лице.
Беше им необходимо само един поглед.
— Здравей, Риске — Оби Уан отпусна пръстите си около дръжката на меча си. — Да не очаква човек да те срещне точно тук!
— Взе ми думите от устата — отвърна Риске остро и кимна към вътрешността на растителното заграждение. — Бихте ли пристъпили в кабинета ми за минутка?
Оби Уан се огледа. В смрачаващата се улица вече почти не се мяркаха бролфи, а и в този момент никой не гледаше точно към тях двамата. Затова леко докосна Анакин по рамото и бързо прескочи през плета, приземявайки се от другата страна клекнал. Миг по-късно до него се озова и Анакин.
— Не се отказвате лесно, признавам — каза Риске, докато се приближаваше към тях ниско приведен. — Какво правите тук?
— Търсим бролф на име Джомпфи — обясни Оби Уан. — Този следобед е пратил едно момче до града, за да открадне и да му донесе чифт форсажни камери. Надявахме се да можем да го попитаме защо.
— Е, така и така ще разговаряте с него, защо не го попитате и за експлозивите, които наскоро изчезнаха мистериозно от един миньорски рудник, където случайно работи един приятел — каза Риске мрачно. — Или пък за системния стабилизатор, който друг негов приятел бил взел назаем от любителската шейна на шефа си. Или пък за цилиндрите от съединителна сплав, които тези дни някой е задигнал от една друга работилница. Да забелязвате някаква обща тенденция тук?
Оби Уан свъси вежди:
— Някой си стъкмява домашно изработена бойна ракета.
— Или две. Или три — добави Риске. — Пък и май няма много изгледи някой от нас да успее да поразпита Джомпфи по този въпрос, понеже заедно с побратимите му добре са се покрили.
— Прекрасно — отбеляза Оби Уан и надникна през оградата.
— М-да, тъкмо тази дума ми беше на езика — каза Риске. — И така, по какъв повод сте тръгнали да го търсите?
— Нашата приятелка, с която вече се познавате, го преследваше по-рано днес — обясни Оби Уан. — Впоследствие тя изчезна и оттогава все не успявам да я открия по предавателя.
— Лошо — каза Риске. — Хубаво момиче, но без достатъчно офанзивна съобразителност.
— Ние все още не смятаме да я отписваме — каза Оби Уан през зъби. — Някаква представа, в коя дупка би могъл да се е покрил Джомпфи?
— Ако имах, едва ли щях да кисна точно тук. В момента мои хора следят всички центрове на миньорската гилдия. Но ако Джомпфи не иска да се прибере у дома, значи едва ли ще е толкова несъобразителен, че да цъфне на някое от тези места.
— Тогава какво правим? — запита Анакин.
— Това, което аз ще направя, си е моя работа. Смятам да се прибера в хотела, за да проверя дали мерките ни за сигурност са наред — каза Риске. — Според мен се готвят да ударят тази вечер. Дуракритовите червеи винаги изчезват първи точно когато къщата предстои да се стовари върху главата ти.
— А може и да опитат да ударят градския административен център утре през деня — предположи Оби Уан.
— Едва ли — скептично каза Риске. — Съмнявам се, че Джомпфи би дръзнал да напада място, където представители на собствената му гилдия преговарят за неговите права. Не, най-вероятно ще се цели в хотела или най-много в трасето между хотела и административния център утре сутрин.
Читать дальше