Тимъти Зан - Изходящ полет

Следващите два дни преминаха извънредно бавно. Аралани се затвори за дълго време в каютата си, изучавайки събраната от бойното поле информация, като се появяваше само по време на хранене или за да се позавърти из базата в търсене на нови бойци за разпитване. Досега, изглежда, не бе успяла да се натъкне на двамата, пред които Траун бе споделил опасенията си за шпионската мисия на „Ловеца на сделки“, но Кардас знаеше, че е само въпрос на време, преди и това да станеше.

Самият Миттраунуруодо влизаше и излизаше многократно от базата през тези два дни, очевидно приемайки доста насериозно фиктивните инспекции на адмирал Аралани. През това време Кардас успя да проведе един-единствен истински разговор с командира. Двамата се бяха усамотили на среднощна дискусия до късно една вечер след поредния оглед на бойната сцена от Аралани. Умората и напрежението у Траун бяха видими и когато най-накрая той си тръгна, Кардас продължи още дълго да умува дали този път командирът най-после не бе захапал лъжица, която бе прекалено голяма за неговата уста.

През тези дни Кардас се опитваше на няколко пъти да прекара и повече време с Кенто и Марис. Но разговорите с тях бяха дори още по-потискащи. Кенто бе започнал да се държи като животно в клетка, като фантазиите му вече даваха място на различни безумни кроежи, как тримата да нахълтат в оръжейната и складовата зала на астероида и след това дръзко да се измъкнат с „Ловеца на сделки“. Марис от своя страна все още изповядваше увереност в достойнството и честта на Миттраунуруодо, но дори и тя очевидно започваше да изпитва съмнения в способността му да ги зашити от властта на Аралани.

Нещо трябваше да се предприеме. И това трябваше да свърши именно Кардас.

Необходими му бяха известни приготовления. „Ловецът на сделки“ беше охраняван твърде зорко, пък и щеше да е проява на самоубийствен импулс да тръгне да направлява разнебитения им кораб през усукания изходен тунел с няколко щурмовика по петите си. В самия край на хангара обаче се мъдреше една совалка за дълги полети, на която чисите явно не обръщаха особено внимание. Кардас прекара няколко часа в изучаване на пилотските наръчници в компютърната система на базата, благодарен за положените по-рано усилия да запамети възможно по-голям брой чиски символи, и в резултат съумя да се сдобие с обща представа, как се управлява совалката. По-късно той успя незабелязано да се промъкне на борда й и изкара цял час в пилотската кабина, преминавайки на сухо през всички системи и припомняйки си наученото от наръчниците. Настъпеше ли моментът, изобщо нямаше да му е приятно, когато адмирал Аралани тръгнеше по петите му, той да обърка някой контрол.

Доста по-трудната задача бе някак да успее да се сдобие с копието на адмирал Аралани със записа от навигационните маневри на „Брулещ ястреб“. В края на втория ден самият Траун му бе предоставил този шанс, поканвайки адмирала и Трасс на официална вечеря. Тънкият цилиндър, който тя му бе показала по-рано, сега бе смесен с още няколко подобни информационни чипа, съдържащи събраната информация от бойното поле. Затова на Кардас му трябваха няколко изпълнени с притеснение минути, преди да успее да открие точно това, което му трябваше.

А с това приготовленията му приключиха.

Тази вечер той си легна рано, но дълго време не успя да затвори очи в тъмното. По-голямата част от нощта прекара в притеснения и колебания, а сънят идваше на пресекулки, изпълнени с неспокойни кошмарни сцени. Подобно на зловещата тишина преди връхлитането на някоя ужасяваща буря той знаеше, че спокойствието от последните два дни съвсем скоро щеше да приключи.

И непосредствено след разсъмване на третия ден стана точно така.

— Не — отсече твърдо Кардас, посрещайки ярките очи на Аралани колкото може по-спокойно. — Ние не сме шпиони. Нито за Републиката, нито за когото и да било друг.

— Тогава какво е искал да каже командир Миттраунуруодо с обвинението си пред няколко свидетели? — настоя адмиралът. — И недейте да отричате, че го е казал. Разполагам с подписаните клетвени декларации на двама наши матроси, които са присъствали на същото място.

— Не го отричам — каза Кардас и очите му прескочиха за миг към Трасс. Синдикът стоеше мълчалив няколко крачки зад Аралани, а изражението му бе по-сурово дори от изражението на адмирала. Може би съзнаваше още по-добре и от нея какво би означавало за кариерата на брат му обвинението в приютяване на чужди шпиони. — Но също така и не мога да си го обясня. Може би е целял да внесе объркване в разговора с командирите на кораба от Търговската федерация.