Тимъти Зан - Изходящ полет

Дориана поклати глава отрицателно.

— Само че ще трябва да си осигурим начин да бъдем на неговия мостик, когато започне нападението.

— Това го оставям на вас — каза Кав. — Той е наивник и в някои други сфери. Знаехте ли например, че двайсет от моите изтребители ги е вързал по двойки и им е поставил по един резервоар с гориво по средата?

— Какъв смисъл има това? — зачуди се Дориана. — Тези изтребители летят с твърдогоривни заготовки.

— Сигурно нещо се е вдъхновил от конструкцията на „Изходящ полет“ — презрително каза Кав. — И сега вероятно се къса от яд, че неговите резервоари са твърде малки, за да може да върже по шест изтребителя около всеки…

— Сигурен ли сте, че това са резервоари за гориво?

— Че какво друго може да бъдат? — почуди се Кав, изправяйки се на крака. — Приятна вечер ви пожелавам, командир Стратис.

Неймодианецът се отдалечи и Дориана се върна към вечерята си. По една или друга причина обаче храната сега не му изглеждаше толкова вкусна, както преди десетина минути.

— Ето я — каза капитан Пакмиллу, сочейки с ципестите си пръсти към планетата, която се виждаше през илюминаторите на крайцер К–1. — Роксули, нашата последна спирка в познатия Космос. Оттук нататък навлизаме в територия, която никога досега не е била виждана през всичките епохи от съществуването на междузвездните пътешествия в Републиката.

— Действително исторически миг — съгласи се Оби Уан. — С ваше позволение, капитане, бих желал да изпратя съобщение до Корускант с помощта на холонет в системата Роксули.

— Разбира се — съгласи се капитан Пакмиллу и кимна назад. — Комуникационната кабина ще е на ваше разположение веднага щом нашият гостенин приключи.

Оби Уан свъси вежди. Нямаше и час, откакто „Изходящ полет“ се бе установил в орбита, а вече имаха посетител?

— Някой от местните официални лица ли?

— Ами не точно — сухо каза Пакмиллу и големите му очи се търколиха към херметическата врата зад гърба на Оби Уан. — Аа, ето.

Оби Уан се извърна и замръзна с отворена уста. Какво ти местно официално лице! Посетителят пред него беше… самият върховен канцлер Палпатин!

— Учителю Кеноби — поздрави го Палпатин, като прекоси мостика към тях. — Тъкмо вие ми трябвате.

— Това е доста неочаквана чест, канцлер Палпатин — каза Оби Уан, мъчейки се да овладее гласа си. — Може ли да запитам какво ви води чак тук, в покрайнините на Републиката?

— Същото, което води всеки от нас в една или друга звездна система тези дни — отговори Палпатин с изнурена усмивка. — Политически дела, разбира се. В този конкретен случай е възникнал някакъв конфликт между централното управление в Роксули и миньорските колонии на астероидите в системата.

— Трябва да е нещо сериозно, щом като се е наложило да ги удостоите с личното си присъствие — отбеляза Оби Уан.

— Всъщност те дори не желаят намесата ми — сухо каза Палпатин. — Искат единствено да им осигуря услугите на героя от преговорите на Барлок — учителя джедай Хоръс Кбаот.

Оби Уан погледна към Пакмиллу.

— Не съм сигурен, че учителят Кбаот ще се заинтригува от това предложение — предупреди той.

— В действителност се оказва, че сте прав — потвърди върховният канцлер. — Преди малко вече разговарях с него и той в прав текст ми отказа да напусне борда на „Изходящ полет“.

— Бихме могли да задържим полета за малко, докато не приключат преговорите — предложи Пакмиллу. — Няма причина да не можем да се забавим няколко дни тук.

— Уви, аз вече предложих този вариант — каза Палпатин, клатейки глава отрицателно. — Но той не желае да променя летателния график на „Изходящ полет“ по никакъв начин. Нито пък изобщо да напуска експедицията дори и за половин ден — с тези думи той отново погледна към Оби Уан: — Но пък съществува и друга алтернатива. Може би вие бихте се съгласили да дойдете, за да посредничите в преговорите?

Оби Уан премига изненадан.

— При всичките ми уважения, канцлер Палпатин, но не мисля, че моята кандидатура изобщо би била удовлетворителна за местните хора.

— Тъкмо напротив — каза Палпатин. — Преди малко разговарях и с тях. Те заявиха, че ще са безкрайно благодарни, ако се съгласите да помогнете като посредник в тази ситуация — като каза това, той се усмихна отново. — Все пак от Барлок се завърнаха и други герои освен учителя Хоръс Кбаот.

Оби Уан направи гримаса. При всякакви други обстоятелства с готовност би откликнал да се притече на помощ. Ала при всичко онова, което напоследък се случваше на борда на „Изходящ полет“, той тъкмо бе решил да се свърже със Съвета на джедаите, за да поиска удължаване на мандата си тук. А сега изневиделица тази възможност му се отрязваше.