Защото, ако Кбаот не показваше склонност да забавя графика на „Изходящ полет“ заради самия себе си, още по-малко щеше да се съгласи да го направи заради Оби Уан. Ако двамата с Анакин напуснеха експедицията сега, със сигурност нямаше да се върнат обратно на борда.
— Доколко сериозен е този проблем? — поинтересува се той.
— Достатъчно сериозен — каза Палпатин и бръчките на лицето му отново се задълбочиха, след като остатъците от проявената преди секунди лекота отминаха. — Ако тук възникне някакво насилие, тогава някои жизненоважни доставки на руда за половината системи в този сектор ще бъдат прекратени. А в зависимост от прогнозираните щети за миньорския добив очертаващият се недостиг би могъл да трае и няколко години.
— Ще трябва да се допитам до Съвета за подобно решение — посочи Оби Уан.
— Тъй като не разполагаме с твърде много време, вече си позволих да го направя вместо вас — каза Палпатин. — Учителят Йода благосклонно даде своето позволение да слезете от „Изходящ полет“, вместо да продължите нататък.
И независимо че бе формулирана като „позволение“, Оби Уан много добре умееше да разпознава дадената му недвусмислена заповед.
— Добре тогава — каза той с въздишка. — Предполагам, че ще трябва да взема и своя ученик заедно с мен?
— Едва ли бихте могли да го оставите да се размотава из съседната галактика без вас — съгласи се Палпатин. Бръчките на лицето му леко се загладиха и Оби Уан сякаш почувства облекчението у него. — Мога да ви взема двамата в моя кораб и да ви закарам до Роксули. А след това се боя, че ще се наложи бързо да се прибирам на Корускант. Обещавам ви обаче, че ще ви оставя един от моите телохранители и неговия ескортен кораб, за да ви върнат обратно, когато приключите с преговорите.
— Благодаря ви — каза Оби Уан, питайки се дали двамата с Анакин да не си вземат своя Делта–12 „Небесен поток“, който учителят Уинду им бе приготвил в хангарите на крайцер К–3. Но подготовката и активирането му щяха да отнемат доста време, а именно времето бе от най-голямо значение тук. Пък и освен това ескортният кораб на Палпатин несъмнено щеше да се окаже далеч по-просторен и удобен, дори и да се наложеше да пропътува цялото това разстояние в компанията на някой от онези лишени от хумор мъже, с които напоследък Палпатин бе започнал да се обгражда. — Ще съобщя на Анакин да се подготви за заминаване. До един час ще сме готови да ви придружим.
— Благодаря ви, учителю Кеноби — каза Палпатин с тих и настойчив глас. — Едва ли някога ще разберете колко много е означавала тази ваша услуга за мен!
— Удоволствието е мое, канцлер Палпатин — каза Оби Уан и почувства полъх на съжаление, когато извади предавателя си. — Ние, джедаите, сме тук единствено за да служим.
— Тръгнаха — промърмори Анакин, когато совалката на Палпатин се спусна през мъгливата атмосфера на планетата под тях.
Оби Уан вдигна поглед, ала на заеманото допреди минута място от „Изходящ полет“ сега нямаше нищо освен празно пространство.
— Имат да гонят график — каза той.
— Явно — каза момчето и Оби Уан долови частица от собственото си неудовлетворение, отразено в гласа му. — Ще ми се да можехме да попътуваме още мъничко с него.
— С капитан Пакмиллу? — запита Палпатин.
— Не, с учителя Кбаот — каза Анакин. — Той е извънредно способен водач. Винаги успява да организира нещата така, че да се свършат. Разсича завързаните ситуации право през средата и някак си все съумява да накара всички да направят онова, което е най-добро за тях.
— Наистина притежава такава дарба — потвърди Палпатин. — Малцина има като него в тези смутни времена. Ала, от друга страна, нашата загуба е истинска придобивка за „Изходящ полет“.
— Сигурен съм, че всички на борда са рядко доволни от присъствието му — промърмори Оби Уан.
— Обаче той си има своите задачи, а ние си имаме нашите — продължи Палпатин и подаде на Оби Уан информационен чип. — Тук е записано всичко, което имам по дискусиите в системата Роксули. Най-добре да се запознаете с тази информация още преди да пристигнем там.
— Благодаря ви — каза Оби Уан, като пое чипа и го пъхна в информационния си бележник. — Със сигурност самите оплакващи се ще ни предоставят всички останали подробности, които може би сме пропуснали.
— Със сигурност — потвърди сухо Палпатин. — Пригответе се, учителю Кеноби. Очертава се дълъг и доста уморителен ден.
Адмирал Аралани и екипажът й се завърнаха на Крустай от инспекцията си на останките от корабите на Търговската федерация близо два часа преди Миттраунуруодо да успее да се прибере от разузнавателната мисия, на която тя го бе изпратила. Както се очакваше, неговият доклад не отне много време и около час по-късно той вече бе с Кардас и Марис за поредния си езиков урок. Дори и Траун да бе усетил, че в негово отсъствие се бяха случили важни събития, Кардас не успя да го долови по лицето му.
Читать дальше