Фредерик Пол - Рифовете на космоса

Сестрата излезе и остави сам. Странно, наоколо всичко замря…

И изведнъж мисълта му става ясна и отчетлива.

Беше съвършено спокоен.

Нещо повече — разбираше, че е спокоен.

И започна да осъзнава, че до сега е бил също спокоен, но по един невъзможен, глупав начин. И то от самото пристигане в „Рая“. Спокоен като всички останали. Ето обяснение за жизнерадостните закачки ветераните по стаите на „Президентите на Дикси“ — успокоението! Обаче това чувство не може да има естествен произход. Следователно е предизвикано от наркотици!

Рейлънд лежеше, гледаше стичащите се в съда капки кръв и се чудеше как до сега не е забелязал очевидната истина. Нали беше разгледал проблема от всички страни…

Наркотици!

Планът на Човека разбираше, че някаква част от човешкия мозък не се подчинява на здравия разум. Инстинктът за самосъхранение! Можеше ли Машината да рискува инстинктите да избухнат внезапно! Тя трябваше да е сигурна, че при всякакво настроение на винтчетата на Плана, изпратени в банките за органи, заплахата от разфасоване няма да предизвика взрив.

Затова Машината беше взела мерки. Най-простото средство — да натъпче обречените с транквилизатори. Как ли още никой не е забелязал?

Сестрата влезе и докато си тананикаше някаква мелодия, се зае да откача тръбичките. Внимателно извади иглата от вената и притисна на нейното място напоено със спирт памуче.

— Сгъни ръката!

Рейлънд се подчини.

Наркотици!

Това обяснява всичко. Ето защо внимателно обмислените планове на Д. У. Х. не са се осъществили. Докато съзреят окончателно, е изчезнало раздразнението, способно да ги реализира. Самият Рейлънд бе изгубил доста време напразно. Най-интересното бе как успя все пак да намери решението?

Сестрата разгъна ръката му и изхвърли памучето в коша за употребени инструменти.

— Свободен си.

Реймънд послушно излезе и тръгна към вратата, когато видя един санитар да буда електроносилка и се спря. На нея лежеше същият този мъж, който седеше до него в „чакалнята“. Приличаше на заспал. какво ли бяха взели? Ръцете бяха на място, краката ясно се очертаваха под мушамата, по лицето също нямаше следи от операция…

— Извинете — обърна се Реймънд към санитаря. — Какво направиха с това приятелче?

Той гледаше някъде покрай Стив.

— О, с този… — очите му помътняха. — Голяма операция. Познавахте ли го?

— Да.

— Разбирам. — Направи пауза, след което каза бързо. — Трябваше им целия стомашно-чревен тракт. Останалото няма смисъл да се утилизира.

Рейлънд излезе след трупа на нервния мъж, намерил вечен покой. Погледна през рамо и каза:

— Довиждане.

— Довиждане — отвърна санитарят.

Извън стените на „Рая“ тридесет милиарда човешки същества работеха, учеха, обичаха, караха се, изпълняваха задълженията си в системата на Плана на Човека.

В Саскачевани инженер се развъртял с атомната резачка и вдигнал горната половина на планината във въздуха. Открило се бедно находище на уранова руда — едно от последните недокоснати местонахождения.

В град Фиесол в Италия полковник от технокорпуса провеждал инспекция на нов водоем. Нивото на водата се покачило с близо два метра. Застанал здраво в плоскодънната лодка, полковникът отбелязал, че хаотичното съоръжение, което е видял тук предишния път, почти напълно е покрито от водата. Това било дворецът Пити, но офицерът не бил чувал нищо за него. Понте Вечио отдавна е на шест метра под водата.

Срутил се е тунел на субметрото под Хондурас. Хиляда и осемстотин селскостопански работници моментално са погълнати от магната.

След завръщането си от Ауната Планиращият подписал заповед, чието изпълнение трябва да понижи нивото на Средиземно море с тридесет метра. В резултат на това ще се получат милиони квадратни километри обработваема площ и ще бъде построена гигантска енергоцентрала в пролива Гибралтар.

Но в Куба не достигаше дори ехо от тези събития. Тук цареше абсолютно спокойствие и безразличие. Рейлънд се измъчваше с мисълта как да се бори с тази апатия. Скара се сериозно с всички „Президенти на Дикси“. Старшият на общежитието беше шокиран, защото падна на бридж с цели осемстотин и осемдесет точки. Рейлънд беше много доволен. Караницата повишава съдържанието на адреналин в кръвта. Той тръгна навън — да търси нови противници.

Логически погледнато, най-подходящ кандидат за една добра караница беше Анжела. Той я намери на старото място — да се припича на слънце пред къщата.