Фредерик Пол - Звездното дете

— Вече познавам Сестра Делта Четири — прекъсна го генералът. — Предайте на Машината моите комплименти по ваш адрес и я попитайте за състоянието й. Според мен атаката беше насочена против Машината!

Той дръпна Ган настрана, все още стискайки ръката му със стоманените си пръсти.

— Уроди! — Уийлър ритна остатъците на едно от чудовищата. — Гротескни същества! Планиращият обича да си играе с умалените им копия. Получи се доста забавно съвпадение — те изникнаха от нищото направо тук, в Държавната Зала!

Генералът хвърли бърз поглед към посветената, която се настройваше за сеанса с Машината и посочи към нишата, в която се криеше допреди малко.

— Ган, бихте ли погледнали това?

Вътре се виждаше дебел къс хартия с розов цвят.

— Какво е това?

— Вземете, разгледайте го!

В коридора се чуваха гласове — войниците на Плана възстановяваха реда.

Бойси се колебаеше. Нещо не беше както трябва…

— А Планиращият? Нима… — той огледа Залата, покрита с мъртви пироподи и разкъсани човешки тела.

— Не, майоре, Планиращият не беше тук, когато започна атаката. Прочетете документа!

Ган взе листа и се зачете в текста. Хартията му се струваше странно позната… Беше виждал точно такава в ръцете на умиращия полковник Зафар там, на Рифовете, на двадесет милиарда километра от Земята.

Онзи документ беше озаглавен „Искане за Освобождаване“

Този, вторият, който държеше в собствените си ръце, беше също толкова опасен за Плана, колкото и първият.

В горния край пишеше: „До Планиращия“, отдолу следваше текста:

„Обръщам се към Планиращия или неговия приемник, ако първият вече не е сред живите.

Ти и твоите слуги не обърнахте внимание на предупреждението ми, дори след като нагледно демонстрирах какво мога.

Започвам да действам и за начало ви изпращам няколко симпатични животинчета, за да разберете, че умея не само да плаша, но и да осъществявам заплахите си. Няма да ви напакостят кой знае колко, но това е само първото посещение. Следващият път няма да ги пращам в щаб-квартирата на Планиращия, дори и да е останало нещо от нея. Следващият път ще ги изпратя в сърцето на Планиращата Машина!“

Ган погледна генерала. Беше пребледнял като восък.

— Машината е в опасност! Генерале, Сестра Делта Четири трябва незабавно да предупреди Ма…

— Решенията взимам аз, майоре! — заяви Уийлър. — Имате ли да кажете нещо в свое оправдание?

Ган видя срещу себе си черното дуло на лазерния пистолет на генерала.

— Защо?… Нищо не разбирам…

— Арестуван сте! Не се опитвайте да се съпротивлявате! Не мърдайте и не разговаряйте!

Ган имаше чувството, че е попаднал в някакъв безсмислен филм. Дори не си позволи да попита по какво обвинение е арестуван. По лицето на Уийлър личеше, че е по-добре да се подчинява, без да задава въпроси.

Зад гърба си чу тропането на охраната, след което се раздаде до болка познатия рев…

— Генерале! Още един!

— Млъквай! Няма да повтарям повече! Пазачите ще се заемат сами с твоето чудовище.

Защо говори толкова високо? Сякаш говори не с Бойси, а с тълпа, със свидетели… Но това нямаше значение. Ган разбираше, че охраната не знае как да се бори срещу живите торпеда. Рязко се обърна, вдигна пистолета и стреля точно в окото на появилия се в този момент пиропод.

Пазачите последваха примера му и също откриха огън. Чудовището, оказало се под ударите на десетки смъртоносни лъча, се взриви и рухна.

Сестра Делта Четири пееше нещо в куба за свръзка. Изведнъж се наведе, падна и остана да лежи, въпреки че до нея устройството настойчиво жужеше.

— Тя е ранена! — възкликна Бойси, пусна пистолета и се хвърли към момичето. Вдигна главата й и се загледа в тъмните й очи.

По ръцете му имаше кръв, на гърдите й се появи червено петно. Златистата емблема потъмня, кръвта започна да капе на пода.

Сърцето на посветената престана да бие.q

Ган с невиждащи очи гледаше към генерал Уийлър.

— Умря ли? — говореше той на себе си. — Нима я закачих? Или…

Замълча, докато се опитваше да си спомни. Не излезе ли от Залата още един лъч, тънък като игла? Не успя ли Уийлър да стреля над рамото му?

Нямаше време за размисъл. Генералът вече беше до него, лицето му приличаше на метална маска.

— Вземете му оръжието! — заповяда той на пазачите. — Заведете го при Планиращия! Обвинявам го, че е донесъл този антипланов документ и че застреля Сестра Делта Четири, която можеше да го издаде. Той е Звездната Рожба! И в това го обвинявам!