Фредерик Пол - Звездното дете

Чудовището се хвърли към група пазачи, които го посрещнаха със залп от лазерните си пистолети. Пироподът продължи нататък, а на това място не остана нито един жив човек. Обезобразените тела показваха мястото, където допреди малко хората се отбраняваха.

— Велика Машино! — прошепна Делта Четири. По гласа й личеше, че е силно изплашена. От хладнокръвието й не бе останала и следа. Качулката беше паднала, на бялото й чело ярко блестеше металната пластинка. — Какво е това?

— Ти самата каза, че е пиропод. Ако се върне, свършено е с нас.

Тя го дръпна за ръката.

— Елате, тук ще се скрием.

— Не, много са… Да имах един пистолет…

Той погледна в залата. Пироподът не се виждаше. Най-вероятно беше излязъл в коридора. Бойси бързо взе решение.

— Джули… тоест, няма значение… Чуйте ме! Знам как да убия пиропод, затова ще опитам да намеря пистолет. Стойте тук!

Побягна към мъртвите пазачи, сподавил порива си да се промъкне покрай стената. Разбираше, че само бързината може да го спаси. Преодоля тридесетте метра със скоростта на световен шампион. Едва не закъсня. Чу нарастващ вой и вдигна глава. Почти със звуковата вълна към него се носеше пиропод.

Ган се хвърли на пода.

Чудовището не го улучи за някакви пет сантиметра. Бойси дори видя отблизо огромните нокти. Пироподът подмина, а той скочи и продължи да тича.

Бронираното торпедо се обърна. Локаторите му засякоха човека и то се устреми към плячката. Ган стреля в пулсиращото око и отново залегна.

Пироподът изрева и се вряза в стената, като остави дълбока черна диря и с опашката си разби поредната статуя. Бойси стреля още веднъж и покри главата си с ръце.

Някъде до него така гръмна, че той подскочи. Взривната вълна разхвърля мъртвите тела на пазачите из помещението.

Делта Четири спомена за десетки адски чудовища…

Ган се зае да събира разхвърляното оръжие. Избра три пистолета, които имаха най-силни батерии. Когато се обърна, видя до себе си момичето. В ръцете си държеше два пистолета, от гънките на пелерината се подаваше дръжката на още един.

Бойси намери сили да се усмихне.

— Хайде! И запомни — цели се точно в окото.

Потупа я по рамото и тръгна към изхода на помещението.

Ориентираха се по рева на чудовищата. Ган уби още две, а Делта Четири изплаши едно с далечен изстрел — беше трудно да се разбере дали е улучила.

Държавната Зала изглеждаше като пчелен кошер. В гъстия дим се мятаха космически чудовища, поглъщайки всичко, което даваше реактивна тяга, включително и креслото на Планиращия. Отдавна бяха приключили с хората и се биеха помежду си за останалата плячка.

Ган забеляза тънък рубинов лъч от пистолет. Улученият пиропод изрева. Раната не беше смъртоносна, но той се сблъска с друго чудовище и се сби с него.

Значи някой беше останал жив!

След като се убеди, че Делта Четири е зад него, Бойси направи крачка напред и се огледа. Изстрелите като че ли идваха иззад статуята, поставена пред една ниша. Той извика, но гласът му потъна сред грохота на пироподите.

Обърна се към спътницата си и каза:

— Ще се опитам да ги убия един по един. Ако тръгнат към нас, стреляй в очите!

Тя кимна. Погледът й стана решителен. Двата лазерни пистолета изглеждаха доста странно в малките й ръце. Бойси я погледна още веднъж, след което се обърна към Залата.

Приключиха за двадесет минути.

Преброиха пироподите. Бяха петнадесет. Успя набързо да се справи със седем от тях. Предупреден от докосването на момичето, той се обърна и унищожи още един, летящ към тях по коридора.

Беше убил още три, когато видя как един от тях се взриви в далечния край на Залата, без да е стрелял по него. Явно човекът в нишата копираше тактиката на Ган.

Вече стреляха трима — Сестра Делта Четири застана до него и му помогна да унищожи последния пиропод. В Залата беше почти невъзможно да се диша заради дима от реактивните двигатели на чудовищата.

Бойси влезе вътре внимателно, с готово оръжие, в случай че някое животно е само ранено.

Отнякъде се носеше приглушен рев — сигурно в подземния дворец буйстваха и други пироподи, но основните им сили бяха унищожени в Държавната Зала.

Срещу Ган вървеше генерал Уийлър. Макар че трудно местеше краката си, на устните му играеше жестоката усмивка на победител. С отмерено движение пъхна пистолета си в кобура и стисна ръката на Бойси.

— Добра работа, майоре — похвали го той с дрезгав глас.

— Благодаря, сър. Имах си помощник. Запознайте се…