Фредерик Пол - Звездното дете

Страшно му се прииска да се окаже отново на Рифовете, във Фрийхевън, заедно с Карла Сноу. Бунтовниците му се струваха по-близки и по-човечни от Плана. Усети тъга по безкрайното пространство… по фантастичната свобода…

Пиукането на куба за свръзка го върна към действителността.

— Продължаваме — изпя Делта Четири. — Нападнали са ви пироподи?

Той уморено кимна.

— Да. Забравих да спомена, че преди това Хари Хиксън ми свали нашийника.

Момичето спокойно пропя отговора. Погледа й стана отнесен, сякаш предвкусваше екстаза от предстоящото сливане с Машината.

Черното кубче се обади.

— Машината иска разяснение. Трябва да открием Хари Хиксън, да изучим способностите му и след това да унищожим всеки негов орган поотделно.

Ган тъжно се усмихна.

— Извинете, но не мога да ви помогна. Той умря.

— Машината не приема отговора. Казахте, че този антипланов елемент е свалил нашийника ви. Не го ли попитахте как е успял?

— Не — отвърна Бойси. Все още таеше надежда да види в черните очи на Делта Четири жива искрица. Но те бяха празни. — Мисля, че беше свързан със Звездната Църква — побърза да добави той, като чу зловещото жужене на куба. — Сигурно е получил вдъхновение от Денеб.

Стори му се, че черната кутийка се разсърди.

— Явна лъжа. Тази звезда не би могла да оказва подобно влияние. Във Вселената няма по-могъщ разум от Планиращата Машина.

Пауза.

— Ако за всичко е виновен Хари Хиксън, истината ще излезе наяве, след като престъпникът бъде заловен. Ако сте излъгали, майор Ган, ще бъдете изпратен в Банката за органи.

— Не лъжа! — възкликна Бойси. — Изцяло съм предан на Плана на Човека!

Кубът пропя нещо. Момичето преведе:

— Машината не приема словесни уверения. Тя получава допълнителни данни по друг вход.

По непонятен начин лицето й започна да се размива. Ган премигна и потърка очи. Струваше му се, че Сестра Делта Четири отплува, пада в някакъв тъмен кладенец, в космическата пустош… Вече е на стотици метри…

После всичко си застана по местата. За момент главата му се замая, сякаш стаичката в недрата на щаб-квартирата на Планиращия се завъртя в бавен танц.

Кубът за свръзка зловещо изскърца и Делта Четири преведе:

— Машината прекратява разпита. Запомнете, че антипланови идеи — както думи, така и постъпки — трябва да бъдат изкоренявани. Засега Машината отлага решението за вашата участ.

На бледото й лице заигра едва забележима усмивка. Явно предвкусваше удоволствието от електронното сливане. Но кубът не я пускаше.

— Машината счита разказа ви за непълен. Не разкрихте личността на Звездната Рожба, не съобщихте факти за съдбата на „Общност“, не разказахте нищо за така нареченото Искане за Освобождаване, не обяснихте как сте попаднали в централната зала на Машината.

Бойси поклати глава.

— Не знам какво вече да разказвам — в гласа му личеше умора.

Кубът упорито жужеше:

— Не е убедително — пропя момичето. — Разпитът ще продължи по-късно.

Стаята пак се завъртя. Ган се хвана за масата. Този път и посветената почувства нещо, защото леко отвори устни и в очите й се мярна учудване.

От куба се чуха тревожни трели. В същият момент завиха и сирените.

— На няколко места са отбелязани тласъци — някъде се разнесе звън. Делта Четири въздъхна и внезапно хвана ръката на Бойси. — Пироподи! Те… Трябва да помогнете! Пироподите са атакували Държавната Зала! Много са и вече са вътре!

Стаичката, където се водеше разпита, беше част от обширна мрежа от помещения, съставляващи жилищната и административната зона на щаб-квартирата. Момичето докосна ключалката, настроена за неговите отпечатъци и вратата веднага се отвори. Двамата побягнаха покрай златните стени на залата, която беше доста висока и се простираше през целия щаб. В нея се провеждаха всички церемонии. До стените бяха строени златни и кристални статуи.

Залата беше пълна с дим от реактивни двигатели.

Тъпанчетата им едва издържаха на режещия звук — във въздуха се носеше живо торпедо. Хората крещяха и бягаха в различни посоки. Въпреки какафонията Ган успя да се ориентира и да бутне спътницата си в една ниша.

Наблизо мина пиропод. В затвореното пространство рева беше оглушителен. Сякаш Ангелът на Страшния съд бе слязъл на Земята.

Чудовищата изглеждаха като скорпиони, но по размери не отстъпваха на голям бик. Очите приличаха на огромни огледала, закрепени върху стъбла-рецептори и представляваха природни локатори. Могъщите челюсти биха могли да отхапят стоманен прът, ноктите можеха да разкъсат бронята на танк. Тялото беше надеждно защитено от блестящи люспи, дългата опашка хвърляше зад себе си огън. Пироподът летеше точно към тях! Сестра Делта Четири закрещя. Ган притисна главата й към гърдите си. Това не беше малчугана, с който си играеше на рифа на Хиксън. Един такъв пиропод би могъл да води бой с крайцер на Плана!