Фредерик Пол - Звездното дете

Въпреки това не издържа и попита:

— Джули, изобщо ли не си спомняш за мен? Защо постъпи така?

Момичето прокара показалеца си по електронните клавиши. Всеки от тях отговаряше на определена нота.

— Майор Ган — пропя тя в тон с музиката, — аз служа на Машината. Не ми напомняйте за миналото.

— Кажи поне защо го направи? Защо не…

Сестра Делта Четири кимна:

— Засега имаме време. Питайте.

— Защо Джули Мартинит не дочака завръщането ми? Изпратих писмо от Плутон…

— Посланието беше доставено — пропя тя. — Но Джули Мартинит вече беше приета за обучение. Тя унищожи посланието. Тя не желае да си спомня за него.

— Аз те обичах! — избухна Бойси. — Защо ме заряза?

Лицето й не изразяваше никакви емоции.

— Вас ви обичаше Джули Мартинит. Аз се казвам Сестра Делта Четири. Седнете, майор Ган, разпитът започва.

Бойси си заповяда да седне. Момичето придърпа още един стол и също седна. Движенията й бяха плавни и точни.

От гънките на пелерината си извади малък, черен куб за свръзка.

— Майор Ган — започна, — явявате ли се вие едно и също лице с така наречената Звездна Рожба?

— Плана ми е свидетел, не! — извика Бойси. — Писна ми от тези въпроси! Хиляда пъти повторих…

Момичето го прекъсна:

— Един момент.

Той я погледна и в сърцето си почувства болка, по-силна от ударите при безкрайните разпити. Тя с наклонена глава докосваше камертоните и всеки път, когато се разнасяше звук от електронните камбанки, гласът й повтаряше нотата, отработвайки сложните фонеми на изкуствения език механиз.

Този език представляваше трудно преодолимия мост между хората и Машината. По-рано са трансформирали човешката реч във фортран или друг машинен език, след което фортрана бил превеждан в двоични числа, а те — в указания и команди. Изобретен от самата Машина, на практика механиз беше набор от двоични числа, които управляват елементарните процеси в нея — затваряне или отваряне на контур, едно или друго състояние на магнитния слой на лентата.

Хората не биха могли да усвоят езика на двоичните числа, а Машината не можеше да си позволи да губи време за превод. Затова тя създаде език, на който хората могат да говорят — макар и трудно и с цената на силно съсредоточаване и отказ от елементарни житейски радости, — но все пак сравнително добре.

Не беше лесно да се преодолее пропастта между Машината и хората. Тя извършваше милиарди операции в секунда, а капацитета на слуховия и речевия апарат на човека е само петстотин двоични единици в секунда. Отчитайки този факт, Машината беше разработила език, който позволяваше почти да се достигне теоретичната граница.

Обикновено човешката реч предава петдесет единици информация за една секунда. Механо беше хиляда пъти по-ефективен.

И усвояването му беше хиляда пъти по-трудно.

Бойси осъзна, че именно гласът на Джули — тих и музикален, заради който той самият й обърна за първи път внимание — е причина за тяхната раздяла. Машината постоянно търсеше хора, способни да научат механиз, и когато ги откриеше, те ставаха завинаги нейни служители. Истинският посветен трябва да притежава не само широк вокален диапазон, но и феноменален музикален слух. За тази цел преди всеки разговор той се настройваше по камертоните. Но те не можеха да превърнат обикновения човек в посветен.

Докато Делта Четири повтаряше нотите, Ган си представи колко трудно й е било по време на обучение, изискващо пълно съсредоточаване. Наградата за това беше металния диск на челото.

Делта Четири повтори мелодията, наподобяваща трели на славей, а кубът за свръзка отвърна със серия подобни електронни звуци. Накрая момичето устреми към Бойси Ган равнодушния си поглед и каза:

— Готови сме. Майор Ган, вие ли сте Звездната Рожба?

Бойси отговаряше на въпросите автоматично, без да се замисля.

— Не. Аз не съм Звездната Рожба. Никога не съм го виждал. Нищо не знам за Искането за Освобождаване. Никога не съм участвал в антипланови заговори.

Докато отговаряше, мислено я викаше: „Джули, Джули! Върни се…“

Сестра Делта Четири предаваше отговорите му в куба за свръзка. Лицето й изглеждаше също толкова нечовешки безпристрастно, колкото и гласа й.

— За изпълнението на тази опасна задача бях изпратен на една от станциите на Космическия Заслон…

По-нататък следваше дългата история, която толкова пъти вече се налагаше да разказва.

Изведнъж му се стори, че златните стени надвисват над него и заплашват да го смажат. Чудеше се колко ли километра скали има отгоре? Или арктически ледове? Или тъмните пластове на световния океан?