Фредерик Пол - Звездното дете

В този момент грамадната сфера отново се разтресе. Тласък… Скърцане… Сякаш се бяха сблъскали с преграда. Ган и охраната му бяха отхвърлени към предната стена на купето.

— Това е краят! — изкрещя някой.

Малко преди да изгуби съзнание (не чувстваше болка, но разбираше, че кръвта му изтича) Ган успя да си помисли: „Прав е. Това е краят.“

Когато отново отвори очи и разбра, че все още е жив, Бойси изпита разочарование. Лежеше в болнична стая. Очите му частично превързани. Главата го болеше ужасно. Изпод превръзката успя да види статива, върху който бяха вързали ръката му, за да не може да я движи.

„Оживях все пак — помисли си той. — Макар че едва ли имам здрава кост.“

Над него се наведе медицинска сестра. Като я забеляза, Ган прошепна:

— Мислех, че тунелът се е срутил.

— Не бива да разговаряте — тя ласкаво го докосна по бузата. — Наистина се срути, но за късмет бяхте много близо до повърхността и аварийната бригада ви измъкна.

— Значи до повърхността…

Той завъртя очите си и видя до сестрата още един човек. В първия момент му се стори, че това е самият ангел на смъртта, дошъл за душата му. След това видя куба за свръзка и се сети, че е просто посветен, който разговаря с Машината.

— Значи съм в центъра за обучение, така ли?

Медицинската сестра кимна.

— Да. Опитайте се да заспите.

Бойси Ган с удоволствие се вслуша в съвета й.

Цели три дни го третираха като болен. Беше много по-приятно от предишния му статус — „враг на обществото“.

Засега не го охраняваха. Някои от пазачите бяха загинали, на други предстоеше да се възстановят и да заменят повредените си органи в някоя Банка. Ган можеше да се разхожда свободно из цялото крило на болницата.

Разрешиха му да посещава стаята за отдих, където се разпореждаше компаньонка, която му приличаше на Карла Сноу. Дори характерът й беше същия — правеше се, че не забелязва нашийника на врата му. И най-важното — разрешаваше му да гледа новини колкото иска.

Потопен в мечтите си, той седеше пред екрана и с удоволствие са наслаждаваше на отдиха. С умиление гледаше русите, дългокраки компаньонки, които весело приканваха: „Работете за Плана! Живейте за Плана! Нали не искате да се превърнете в резервни части в Банките за органи?“

Ган не се страхуваше, макар и да разбираше, че има големи шансове да попадне там. В този момент искаше само едно — да се избръсне.

Не можеше да се съгласи с твърдението, че е враг на Плана на Човека. На станцията „Поларис“ се беше родил втори Бойси Ган, който живя заедно с изменниците от Рифовете и със странни космически същества. Оня, втория, не се вписваше в рамките на първоначалната личност и не знаеше как да събере двама толкова различни човека в едно тяло.

Седеше отпуснат и гледаше новините. Струваха му се интересни. Бюлетинът беше съставен почти изцяло от съобщения за аварии и катастрофи. Някакъв космически крайцер се взривил и изтрил от лицето на Земята половин град. В Антарктида имало силно земетресение. В Индия гръмнали реакторите на атомна електроцентрала. Съобщиха и за аварията на субметрото, заради която Ган попадна в болницата.

Странно… Аварията беше представена като диверсия!

Бойси не вярваше на собствените си очи и уши. Дори не можа веднага да схване, че става дума за същата авария. Дебел полковник от Технокорпуса с поверителен глас четеше обвиненията: диверсантите сложили бомба във вагона с цел да дискредитират Машината и Планиращият. Злобна диверсия! И той, Бойси Ган, беше обявен за главен терорист, а началникът на конвоя — за съучастник!

Бойси внимателно остави чашата с натурален сок на масата и извика компаньонката. Цялото му тяло трепереше.

— Моля ви! Видяхте ли това? Как да го разбирам?

— Е-е, не се вълнувайте! — с укор каза тя. — Вашето задължение пред Плана е колкото може по-бързо да се върнете в строя. Не бива да се разстройвате. И никакви въпроси! Почивайте и оздравявайте!

— Но те казаха, че аз съм виновен за аварията! Това не е вярно! А сержантът? Какво стана с него?

През ясните очи на момичето премина сянка. Не знаеше какво да се прави. Беше й заповядано да се грижи за един враг на Плана и тя изпълняваше заповедта. Поклати глава, усмихна се и заведе Бойси до леглото му.

— Изпийте си сока! — шеговито му заповяда компаньонката. Това, което Планът наричаше „истинско“ и „правилно“, за нея беше истинско и правилно.

Ган също мислеше така.

Но подсъзнателно усещаше, че този начин на мислене крие опасност за него и за цялото човечество, защото ако симпатичната и празноглава компаньонка изпълнява заповедите на Машината толкова безпрекословно…