Фредерик Пол - Звездното дете

По време на втория етап от обучението Ган разбра, че първия етап е бил нещо като неделна разходка по морския бряг в компанията на красиво момиче. Спомените му за онези дни вече се губеха в мъглата на изнемогването. Не му даваха нито миг спокойствие.

— Бъди като машина!

Опитваха се да гравират това просто правило в съзнанието му. Преподавателите и компаньонките постоянно му го повтаряха, стереоекраните му го набиваха в очите, неуморните хипноленти му го нашепваха през нощта.

— Бъди като машина!… Действай като машина!… Мисли като машина!…

Човек наистина трябваше да се превърне в механизъм, за да овладее милиардите тоналности на езика механиз. Ган се стараеше, защото не го напускаше спомена за изчезналите му колеги, които сигурно са изпратени в Банката за органи.

Затворен в тясната стая за изпити, Бойси стоеше наведен над куба за свръзка, за да може да улови всички интонации.

— Кандидатът… — едва не изпусна първата дума — …трябва да се назове!

Ган изпя отговора, но гласът му беше дрезгав и нисък. Преглътна буцата в гърлото си и докосна камертоните.

— Кандидат Бойси Ган — преглътна отново и изпя номера си.

— Кандидат Бойси Ган, следва провеждането на изпита — започна кубът. — Ако успеете да наберете необходимите точки, ще преминете в по-горна степен на обучение. Ще се приближите до посвещаване в служба на Машината, което се награждава със сливане. Трябва да разберете, че връщане назад няма. Системата на Плана отхвърля неудачниците, независимо колко знаят и могат. В този случай се прилага пълна утилизация.

— Разбирам и съм готов да служа! — Бойси отговори с една сложна фонема.

— В такъв случай изпитът започва. Трябва да отговаряте на всички въпроси, давайки пълни и ясни отговори на езика механиз. Всяко забавяне или грешка носят наказателни точки. Планът не може да си позволи загубата на време и допускането на грешки. Готов ли сте?

Бойси побърза да изпее фонемата, означаваща „Аз съм готов“.

— Реакцията ви се забави с девет милисекунди — мигновено реагира кубът. — Първият тон беше с дванадесет цикъла по-висок от истинския. Тоналната ви картина е невярна. Продължителността на фразата надвишава с една милисекунда стандартната. Тези грешки носят наказателни точки.

— Разбирам.

— В този случай не се изискваше отговор. Пригответе се за първия въпрос. Кой е първият принцип на механизобучението?

Ган се опита да отговори, но гласът му се оказа твърде нисък и кубът начисли още наказателни точки. При вторият опит успя:

— Обучението е действие. Това е първият принцип на механизобучението. Правилната реакция се толерира, неправилната се подтиска. Първото уравнение на механизобучението гласи: ефективността на обучението инверсивно варира между реакцията и наградата.

— Обща сума на наказателните точки — 489. Следващият въпрос — кой е вторият принцип на механизобучението?

Ган беше плувнал в пот, гърбът го болеше от навеждането над куба за свръзка. Тясната стаичка сякаш се смали още повече, имаше чувството, че стените се стремят да го смачкат. Започна да се задъхва и рязко пое въздух, за да отговори на новия въпрос.

— Обучението е живот — стараеше се да изпее вярно кратките фонеми. — Успехът в обучението е разковничето на адаптацията към живота. Неуспехът води до утилизиране на индивида. Второто уравнение на механизобучението гласи: скоростта на обучението е в право пропорционална зависимост от наградите и наказанията.

Кубът зажужа веднага след като Бойси свърши с отговора. Дори тренирания слух на човека не успя веднага да схване какво казваха трелите. Наложи се да поиска повторение на въпроса.

— Начисляват ви се нови 90 наказателни точки за бавно възприемане — сега нотите бяха малко по-ниски и по-отчетливи. — Общата им сума в момента е 673. Съотношението между наказателните и положителните точки достигна критично ниво.

Звънящите ноти се посипаха по-бързо и Бойси нямаше време да ги осмисли. Почти не чувстваше горещата пот по челото си.

— Следващият въпрос — кубът използва много сложна фонема с продължителност няколко милисекунди и Ган едва успя да улови смисъла. — Назовете третия принцип на механизобучението!

Той докосна камертоните, настрои гласа си по тях и изпя необходимите фонеми:

— Третият принцип на механизобучението ни учи, че най-великият стремеж е стремежът към избавяне от страданието.

Наказателните точки продължаваха да се трупат, а безсърдечният куб задаваше нови и нови въпроси. Най-после свършиха.