Фредерик Пол - Звездното дете

Не успя да си довърши мисълта. Струваше му се, че самият той, генерал Уийлър, Планиращият и цялото човечество са също толкова празноглави, колкото компаньонката.

След това времето за възстановяване и почивка изтече и нямаше време да се връща към тази тема. Започна подготвителния курс, който трябваше да направи от Ган посветен и да му осигури сливане с Машината.

Двуелементно отношение:

„Ненавиждам спанак.“

Триелементно:

„Ненавиждам спанак, ако не е добре измит.“

Четириелементно:

„Ненавиждам спанак, ако не е добре измит, защото в устата ми попада и пясък.“

С помощта на преподаватели, учебници, хипноленти и компютри Бойси започна да овладява науките. Конюнкция и дезюнкция, аксиоми и теореми, двойни отрицания и метатвърдения, дилеми и силогизми1 — мозъкът му попи всичко. Учеше се да пренася и съединява, овладя принципа на използването на точки вместо скоби. Запозна се с линейния строеж на фразите и афлективната1 граматика на машинния език. Научи се да различава символите на възприятието от символите на действието. Стараеше се да възпроизведе най-фините тонални нюанси — моста над пропастта между хората и Машината. С часове се опитваше да изпее правилните гами, а в ушите му звъняха еталонните сигнали. Изучи таблиците за проверка на правилните ноти и как да ги използва, ако открие повторения или фалшиви звуци.

Струваше му се, че учението и работата нямат край. Събуждаше се с речитатива на хипнолентите, хранеше се със звъненето на камертоните, падаше изнемогнал в леглото, а в мозъка му вече звучаха методите за въвеждане на информация в куба за свръзка.

Нормалният живот беше останал далеч и Бойси изгуби връзка с него. Понякога се заслушваше в разговорите на малкото хора, с които имаше контакт — компаньонките, които сервираха храната и пазачите, охраняващи коридорите и залите. Беше прекалено уморен и изобщо не се стараеше да сглоби частите в едно цяло. Звездната Рожба, Искането за Освобождаване, авариите в подземните тунели… Какво значение има всичко това? Когато му оставаше време да мисли за нещо друго освен обучение, винаги си представяше момента, когато това мъчение ще свърши и той ще получи знакът на посветените.

Дори не забеляза, че наближава края на първия етап от обучението. Както винаги изморен до крайност, той рухна на тясната койка в малката стая, боядисана в бяло. Веднага се разнесе глас:

— …да се генерира матрица К, като се използва механизма на асоциативното натрупване като допълнение към контекстуалното отношение на координатното натрупване. Редът i и стълбът j1 да показват степента на асоциативност…

Подсъзнанието му попиваше информацията, докато съзнанието му казваше, че е негоден за тази работа. Никога няма да постигне кристалночистите тонове, които умееше да произнася Сестра Делта Четири. Гласът му е неподходящ, освен това едва ли някога ще усвои теорията на програмирането…

Бойси заспа.

По време на втория етап от обучението преместиха Ган в обща спалня. Всяка вечер след проверката осемдесет мълчаливи, уморени курсанти лягаха в тесните койки. Всяка сутрин се събуждаха с няколко човека по-малко.

Никой не споменаваше за липсващите. С хората изчезваха и малкото им лични вещи, подредени на лавици над койките. Зачертаваха имената им от списъка, сякаш бяха престанали да съществуват. Защо? Никой не смееше да попита.

Една нощ Бойси се събуди от шума на забързани крачки. Рязко седна, като че ли от това зависеше живота му.

— Джим? — прошепна той името на съседа си — новак с мускули на боксьор и с прекрасен тенор, чиято майка беше компаньонка, а баща му беше загинал в космоса при изпълнение на задание на Машината. — Джим, какво…

— Приятелче, нали спиш? — отвърна тих глас в тъмнина. — Продължавай да спиш — за теб ще е по-добре.

Една тежка ръка хвана рамото на Бойси и го бутна обратно на койката.

Ган искаше да помогне по някакъв начин на Джим, но го скова страх. Видя как над съседа му се наведоха тъмни силуети и чу колегата му да въздиша. Приглушени гласове, шумолене на дрехи, боричкане. Тънък лъч светлина го удари в очите и Бойси ги затвори. Стъпките се отдалечиха.

Дълго лежа и се вглежда в тъмнината, заслушан в дишането на спящите, които станаха с един по-малко. Джим много ценеше червеният пластмасов медал на баща си — Герой на Плана втора степен. Имаше красив, чист глас, но прекалено бавно усвояваше уроците.

Ган би се радвал да помогне, но какво би могъл да направи? Машината изискваше от слугите си да притежават чисто механични качества. Сигурно Джим не е показал достатъчно старание да се превърне в механизъм. Бойси се обърна по корем и започна да си повтаря семантичните тензори. Скоро заспа.