Фредерик Пол - Венериански търговци

По-късно вече не беше чак толкова теоретичен. След няколко дни на този режим се изправих на крака и се почувствах толкова добре, колкото никога по-рано.

По това време разбрах кой бе платил сметката ми на Шарлатана. За около минута се бях надявал, че съм самият аз, внезапно забогатял от плячката в нашия тунел, макар и да знаех, че това е невъзможно. Можехме да изкараме пари само на черния пазар, а и двамата бяхме почти мъртви, когато се върнахме във Вретеното, за да скрием нещо.

Така че, военните бяха пристигнали и заграбили всичко, но бяха показали, че имат сърце. Атрофирано, каменно, но все пак сърце. Бяха влезли в тунела, докато мен ме тъпчеха с гликоза в дълбокия ми сън, и много се бяха зарадвали на находката си. Получих премия за откритието. Не беше кой знае колко голяма. Но достатъчна, за да ми спаси живота. Стигаше да се изплатят чековете без покритие, които бях подписал за финансиране на експедицията, хонорарът на хирурга и разходите в болницата, и да остане тъкмо колкото да взема на изплащане собствена колиба на хичите.

Известно време се ядосвах, че не искат да ми кажат какво са намерили. Дори се опитах да напия сержант Литълнийс, когато тя дойде във Вретеното по време на отпуск. Обаче Дорота също беше там. Как можеш да напиеш една жена, когато друга те наблюдава изкъсо? Ева Литълнийс вероятно не знаеше нищо. Сигурно никой не знаеше, освен неколцина специалисти по оръжията. Но все пак трябваше да има нещо ценно, тъй като бяха ми дали парична награда и най-вече защото не ни съдиха, въпреки че бяхме навлезли в забранената военна зона. Така че двамата оцеляхме. Или по-точно, тримата.

Дори се оказа добра продавачка на перли за теранските туристи, особено когато започна да й личи, че е бременна. Тя изкарваше колкото за храна, докато не започна новият сезон. Тогава открихме, че съм станал един вид знаменитост, и го използвах, за да взема заем от банката и да купя нов въздухолет. Така че, заживяхме добре. Обещах й да се оженя за нея, ако детето ни е момче, но мисля, че ще го сторя независимо от това какво е. Помогна ми доста, особено за изпълнението на моя план там, край изкопаната шахта. Не би могла да знае защо исках да върна тялото на Кочнър, но без да спори, макар и самата тя да бе изнемощяла до припадък, ми помагаше да го натикам през люка на въздухолета.

А аз наистина много исках да взема тялото. На практика черният ми дроб не е нов, разбира се. Навярно дори не е от втора ръка. Господ знае откъде го е купил Кочнър, но съм сигурен, че не е и неговият собствен. Важното е да функционира. Макар че Бойс беше мръсник, аз в известен смисъл го харесвах и нямам нищо против, че ще нося винаги част от него в себе си.

© 1972 Фредерик Пол

© 1992 Емануел Икономов, превод от английски

Frederik Pohl

The Merchants of Venus, 1972

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ВЕНЕРИАНСКИ ТЪРГОВЦИ. 1992. Изд. Орфия, София. Биб. Фантастика, No.15. Фантастична повест. Превод: от англ. Юлиян СТОЙНОВ, Емануел ИКОНОМОВ [The Gold at the Starbow’s End; The Merchants of Venus, Frederik POHL]. Предговор: В България за вдъхновение, Юлиян СТОЙНОВ — с.5–6. Художник: Димитър ЯНКОВ. Печат: Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, София. Формат: 70×100/32. Печатни коли: 11. Офс. изд. Тираж: 20 200 бр. Страници: 175. Цена: 12.00 лв. ISBN: 954-444-018-6.

Съдържание:

[[264|Златото в Края на Звездната Дъга]] / пр. Юлиян СТОЙНОВ — с.7;

[[275|Венериански търговци]] / пр. Емануел ИКОНОМОВ — с.78.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/275]

Последна редакция: 2006-08-06 16:23:14

Така се наричат геолозите на Венера. Бел. на редактора.

Вид географска проекция. Бел. на редактора.

Кули — нископлатени, неквалифицирани работници в Китай (до 1949 г.), Индия и други страни от Югоизточна Азия. Бел. на редактора.

Каломел — сол, използвана като катализатор или за очистително в медицината. Бел. на преводача.