Майкъл Конъли - Кръв

Маккейлъб се изправи и застана пред Ноуан. Свидетелят не прояви признак, че усеща чуждото присъствие.

— В асансьора има десет бутона и ти трябва да се спуснеш до твоята стая, която е на номер едно. Натискаш бутона, Джеймс, и асансьорът започва да се спуска. С всеки изминат етаж се чувстваш все по-отпуснат.

Маккейлъб вдигна ръка и я задържа успоредно на земята на трийсетина сантиметра пред лицето на Ноуан. После започна да я повдига и спуска. Знаеше, че хипнотизираният ще усети с клепачите си движението на въздуха и това ще усили усещането му за спускане.

— Ти се спускаш, Джеймс. Все по-надолу и по-надолу. Това е деветият етаж… после осмият и седмият… Ставаш все по-отпуснат. Сега минаваш покрай шестия етаж… сега покрай петия… четвъртия… третия… втория… и стигаш на първия. Вратата се отваря и ти влизаш в специалната си стая. Вече си вътре, Джеймс, и си в пълен покой.

Маккейлъб се върна на стола си. После каза на Ноуан да влезе в стаята си, в която го очаква най-удобният стол на света. Каза му да седне и просто да се слее с него. Каза му да си представи парче масло, което постепенно се топи в тиган на съвсем бавен огън.

— Маслото не цвърти, просто бавно, бавно се топи. Това си ти, Джеймс. Просто се сливаш със стола си.

Той изчака няколко секунди и после му каза за телевизора, който бил пред него.

— Дистанционното управление е в ръката ти. И това е специален телевизор със специално дистанционно управление. Можеш да гледаш каквото си искаш. Можеш да връщаш картината назад, да я превърташ напред, да я увеличаваш или намаляваш. Можеш да направиш с телевизора каквото си поискаш. Включи го, Джеймс. И сега ще гледаш на този телевизор онова, което си видял вечерта на 22 януари, когато си отишъл до банката в Ланкастър да изтеглиш малко пари.

Маккейлъб изчака няколко секунди.

— Включи телевизора, Джеймс. Включи ли го?

— Да — отвърна Ноуан. Това бе първата му дума от половин час насам.

— Добре. Сега ще се върнем в онази вечер, Джеймс. Разказвай ни какво виждаш.

Джеймс Ноуан разказваше така, сякаш Маккейлъб и Уинстън са заедно с него в автомобила, ако не и в главата му.

— Бях включил мигача и сега завивам. Ето го, идва! Спирачка! Той лети към… едва не се блъсва в мен, задникът му гаден! Можех да…

Ноуан повдигна лявата си ръка и показа среден пръст във въздуха, безсилен жест към шофьора на колата, която беше префучала покрай него. Маккейлъб внимателно се вглеждаше в лицето му и забеляза бързото движение на очите под затворените му клепачи. Това бе един от признаците, който означаваше, че свидетелят е в дълбок транс.

— Изчезна и сега влизам в паркинга. Виждам, виждам мъжа. На земята точно под светлината лежи човек. До банкомата. Паднал е… Аз се приближавам и виждам… има кръв. Застрелян е — някой го е застрелял. Трябва да повикам някого… Връщам се в колата за телефона. Мога да позвъня и да повикам помощ. Той е застрелян. Има кръв по… навсякъде.

— Добре, Джеймс, добре — за първи път го прекъсна Маккейлъб. — Чудесно. Сега искам да вземеш специалното си дистанционно управление и да върнеш картината до момента, в който за първи път виждаш колата, излизаща от паркинга. Можеш ли да го направиш?

— Да.

— Добре, там ли си?

— Да.

— Добре, започни отново, само че сега го пусни на бавни обороти. Съвсем бавно, за да можеш да виждаш всичко. Пусна ли го?

— Да.

— Така, искам да замразиш онзи кадър, на който най-добре различаваш летящия срещу теб автомобил.

Маккейлъб зачака.

— Ето, направих го.

— Добре, чудесно. Можеш ли да ни кажеш каква е колата?

— Да. Черен „Чероки“. Доста е прашен.

— Можеш ли да ни кажеш от коя година е?

— Не, той е от по-новия модел. „Гранд Чероки“.

— Виждаш ли го отстрани?

— Да.

— Колко врати има?

Това бе малка проверка, за да разберат дали Ноуан съобщава каквото вижда, а не онова, което са му казали. Маккейлъб си спомняше от записа с първия му разпит как ченгето от шерифското управление му беше казало, че новият дизайн на джипа съответства на „Гранд Чероки“. Маккейлъб трябваше да потвърди идентификацията на автомобила и знаеше, че „Гранд Чероки“ се произвежда само с четири врати.

— Хм, от тази страна са две — отвърна Ноуан. — Значи общо са четири.

— Добре. Сега мини отпред. Виждаш ли някакви следи по колата? Вдлъбнатини или забележими драскотини?

— Не.

— Някакви особени белези?

— Хм, не.

— Ами бронята? Можеш ли да видиш предната броня?