Майкъл Конъли - Кръв

Отново погледна към Грасиела.

— Но исках да ти кажа, че сутринта се срещнах с детектива от шерифското управление. Тя се държа много по-коректно от ченгетата в лосанджелиското управление.

— Тя ли?

— Джай Уинстън. Опитна е. Работили сме заедно и преди. Уинстън ми даде копия от всички материали и по двата случая. Преглеждах ги цял ден. Много са.

— И?

Той обобщи откритията си, като се опитваше да внимава с подробностите, свързани със сестра й. Не й каза, че има видеозапис на убийството й.

— В бюрото наричахме този начин на действие „пълно покриване“ — завърши Маккейлъб. — Това означава да не оставиш нищо, без да му обърнеш внимание, да не поемаш никакви рискове. Заключението ми в случая е, че разследването на убийството на сестра ти не е покрило всичко, но същевременно в онова, което е било свършено, не открих съществени пропуски. Допуснали са някои грешки, може би са приели някои хипотези, преди да съберат всички факти, но не са тръгнали непременно в погрешна посока. Разследването е било достатъчно сериозно.

— Достатъчно сериозно — повтори тя, забила поглед в пода, докато пристъпваше назад-напред. Маккейлъб разбра, че не е избрал най-точните думи.

— Исках да кажа…

— Значи този тип просто ще си остане на свобода — прекъсна го Грасиела.

— Ами, не ти казвам, че ще остане на свобода. Уинстън от шерифското управление… поне тя активно продължава да се занимава със случая. И аз още не съм свършил, Грасиела. Не ти казвам, че ще остане на свобода. И аз съм заинтересуван, не го забравяй.

— Зная. Не исках да те обидя. Вината изобщо не е твоя. Но съм разочарована.

— Разбирам те. Не искам да се разочароваш преждевременно. Хайде да идем да вечеряме и после пак ще поговорим.

— Добре.

— Излез да постоиш малко с Реймънд. Трябва да се преоблека.

Сложи си чисти бермуди и жълта хавайска риза. Поведе ги по кея към ресторанта. Остави пръта закачен на парапета и каза на момчето, че ще го проверят, когато се върнат.

Избраха си маса от онази страна, която им позволяваше да наблюдават залеза над гората от мачти. Грасиела и Маккейлъб си поръчаха специалитета риба меч на скара, а Реймънд риба с пържени картофи. Маккейлъб постоянно се опитваше да поведе разговор с момчето, но усилията му оставаха безрезултатни. Двамата с Грасиела приказваха главно за разликите между живота на яхта и в къща. Маккейлъб й разказа колко възстановяващо действа морето.

— А още по-добре е, когато си ей там — посочи към открития океан той.

— Още колко ти остава до края на ремонта на яхтата — попита Грасиела?

— Малко. Ще съм готов за тръгване веднага щом сглобя втория двигател. Всичко останало е само козметика.

На връщане от ресторанта Реймънд избърза пред тях покрай вълнолома с фунийка сладолед в едната ръка и с фенерче в другата. Беше облякъл синия си пуловер и главата му подскачаше насам-натам, докато търсеше с лъча раци, изпълзели по стените. Вече почти се бе смрачило. Скоро Грасиела и Реймънд щяха да си тръгват.

Когато момчето се отдалечи достатъчно, Грасиела отново заговори за случая.

— Какво друго можеш да направиш сега?

— Имам следа, която искам да проверя — нещо, което детективите може да са пропуснали.

— Какво?

Той й обясни за съпоставката между географските точки, която беше направил, и как е стигнал до Михаил Болотов. Маккейлъб видя пламналите й очи и бързо я предупреди да не храни много надежди.

— Този тип има алиби. Следата може да не води доникъде. Освен това си мисля да ида до бюрото и да ги накарам да направят балистична проверка.

— Защо?

— Убиецът би могъл да го е извършил и другаде. Използва много скъп пистолет. Фактът, че не се е избавил от оръжието след първия случай означава, че държи на него и че има вероятност по-рано да го е използвал някъде другаде. Те разполагат с балистичните свидетелства — куршумите. Ако успея да ги накарам да ги изискат, бюрото може да открие нещо.

Тя мълчеше и Маккейлъб се зачуди дали здравият й разум не й подсказва, че няма големи шансове.

— Мисля също да ида при двама от свидетелите и да им задам малко по-различни въпроси. Особено мъжа, който е присъствал на част от престъплението в пустинята. Ще трябва да действам фино. Искам да кажа, че не мога да се пречкам в краката на Уинстън или да я злепоставям. Но ми се иска лично да разговарям с него и после навярно с двама от свидетелите на убийството на Гло… нали разбираш?

— Не знаех, че е имало свидетели. В магазина ли са били?