Майкъл Конъли - Ехо парк

Отсъствието й се проточи почти цяла минута. Бош стоеше прав до отрупаната с документи маса, даваше си ясна сметка, че дори да е вярна, комбината между О’Шеа и Гарланд може да се докаже изключително трудно, защото беше надеждно защитена от парите, закона и правилата за събиране на веществени доказателства. Той знаеше, че Рейнард Уейтс е единствената му надежда. Само той можеше да предостави достатъчно улики в подкрепа на догадките му.

— Ало? — обади се Ръсел. — Държа в ръцете си последните сведения за даренията. Какво по-точно искаш да знаеш?

— Колко последни са тези последни сведения?

— От миналата седмица. Петък.

— Кои са основните му спонсори?

— Няма особени големи спонсори, ако това искаш да знаеш. Разчита главно на малките партии и на отделните избиратели. Повечето спонсори са негови колеги юристи. Всъщност почти всички…

Бош си спомни за юридическата кантора в Сенчъри Сити, която защитаваше интересите на семейство Гарланд — същата, която му издейства съдебна забрана да разпитва Антъни в отсъствието на адвокат. Директорът й се казваше Сесил Добс.

— Сред тях да фигурира името Сесил Добс?

— Чакай малко… Да, ето го. С.С.Добс, служебен адрес в Сенчъри Сити. Дарил е хилядарка.

Бош си спомни и за адвоката, присъствал на повечето от записаните на видокасета разпити.

— А Денис Франкс?

— Да, той също е тук. На практика почти цялата адвокатска кантора е направила дарения.

— Какво означава това?

— Според закона за изборите всеки, който дарява средства за нечия кампания, трябва да посочи служебен и домашен адрес. Добс и Франкс са посочили служебния адрес на фирмата в Сенчъри Сити. Чакай да видя… Да, същият адрес е посочен от още единадесет дарители, всичките дали по хилядарка. Вероятно става въпрос за служители на една и съща фирма.

— Значи общо тринайсет хиляди долара, така ли?

— Да, точно така.

Бош се колебаеше дали да попита за Гарланд. Не му се искаше Кейша да започне да рови около името на магната, така че избра заобиколния път.

— Сред донорите има ли големи корпорации?

— Нищо особено. Защо не ми кажеш какво точно те интересува, Хари? Знаеш, че можеш да ми се довериш.

Това прогони колебанията му.

— Добре, ще ти кажа. Но искам да ми обещаеш, че ще запазиш пълно мълчание, докато не получиш изричното ми разрешение. Никакви проучвания, никакви телефонни разговори. Мълчиш като гроб, ясно?

— Ясно. Ще проговоря само след като получа разрешението ти.

— Гарланд. Томас Рекс Гарланд, Антъни Гарланд или всеки друг с тази фамилия.

— Хм, чакай малко… Не, няма ги. Този Антъни не беше ли хлапакът, когото преди време разпитваше във връзка с изчезването на Мари Жесто?

Бош прехапа устна, за да не изругае. Беше се надявал, че Кейша няма да направи връзката. Преди десет години, едва поела по трънливия път на криминалната журналистика, тя беше попаднала на една негова молба за обиск на жилището на Гарланд. Съдът я беше отхвърлил поради недостатъчни основания, но тя остана в архивите му, които Ръсел съвестно подлагаше на периодичен преглед. Тогава Бош успя да я убеди да не публикува нищо относно подозренията му към една от най-богатите и известни фамилии в града, но ето че тази жена не беше забравила за случката въпреки десетте години, които ги деляха от нея.

— Няма новина в тая работа, Кейша — предупреди я той.

— Какво ровиш, Хари? Нали Рейнард Уейтс призна за убийството на Жесто? Нима се съмняваш в тези признания?

— В нищо не се съмнявам. Просто изпитвам любопитство към някои детайли. Но вече се разбрахме, Кейша. Държиш си устата затворена, докато не ти кажа.

— Ти не си ми началник, Хари! Защо се държиш като шефа ми?

— Извинявай. Просто не искам да вършиш глупости, защото може да пострадам. Нали току-що ме уведоми че мога да ти имам доверие?

Мълчанието се проточи.

— Окей, разбрахме се — обади се най-накрая Ръсел. — Да, можеш да ми имаш доверие. Но ако наистина става въпрос за това, което си мисля, искам периодична информация. Нямам намерение да седя и да чакам, докато ти си завършиш разследването. Ако не ми се обадиш скоро, ще се изнервя, Хари. А когато съм нервна, правя разни щуротии и въртя телефони на кого ли не.

Бош поклати глава. Изобщо не трябваше да се обажда на тази жена.

— Разбирам, Кейша. Непременно ще ти се обадя.

Прекъсна разговора с чувството, че току-що е пуснал някакъв страшен дух от бутилката. Дух, който рано или късно ще се върне да го захапе. Наистина вярваше на Ръсел, но до степента, до която изобщо можеше да се вярва на репортерите. Допи бирата и влезе в кухнята за още една. Телефонът му звънна в момента, в който я отвори. Пак беше Кейша.