Майкъл Конъли - Ехо парк

Следствието беше дело на двама детективи, временно командировани към Отряда за борба с безредиците. Бяха свършили сравнително добра работа, без да проследяват кой знае колко мотиви — просто защото такива липсваха, а и по време на масови безредици хората прибягват до насилие без видими причини и без избор на жертвите.

Очевидци на убийството не бяха открити. Криминалистите не бяха намерили никакви веществени доказателства освен флакона със запалителна течност, който се бе оказал старателно избърсан. По-голямата част от документацията на Фицпатрик бе унищожена от огъня и водата, а остатъците бяха струпани в два кашона и забравени. Още от самото начало на следствието ставаше ясно, че извършителят няма да бъде открит. По тази причина то беше претупано надве-натри и изпратено в архива.

Работният дневник беше толкова тънък, че Бош го отначало докрай за по-малко от двадесет минути. Не си водеше бележки, защото не откри нищо, което да заслужава вниманието му. Почувства, че вълната започва да спада и напредъкът му по гребена й скоро ще приключи.

Помисли си, че ще е най-добре да си отвори още една бира, а прегледа на документите да отложи за сутринта. В същия момент входната врата се отвори и на прага застана Рейчъл Уолинг. В ръката й се поклащаше торбичка с китайска храна. Бош събра разпръснатите документи в един ъгъл на масата, за да могат да вечерят. Рейчъл донесе чинии и започна да отваря кутиите, а той отиде да вземе последните две бири от хладилника.

Бош й разказа с какво се е занимавал през деня. Рейчъл реагира сдържано на знаците, които беше открил в гората, но прие безрезервно заключението му, че убиецът е сменил самоличността си веднага след ликвидирането на Фицпатрик. Подобно отношение прояви и към тезата, че не знаят името му, но разполагат с истинската му рождена дата.

— В такъв случай май трябва да прегледам онези неща там — промърмори Бош и махна към двата кашона на пода.

Тя се наведе, за да ги види.

— Какво има вътре?

— Предимно разписки за заложени вещи. Това е останало след пожара. Всичките са били здравата на-мокрени. Просто са ги хвърлили в тези кашони и са забравили за тях. Никой не си е направил труда да ги прегледа.

— С това ли ще си запълваме времето тази вечер, Хари?

Той се усмихна и кимна.

След вечеря решиха всеки да се заеме с по един кашон. Бош благоразумно предложи да ги отворят на верандата, защото от тях със сигурност щеше да мирише на мухъл. Изтегли ги навън и отиде да вземе два празни кашона от гаража. След което се заловиха за работа.

Върху кашона на Бош беше залепена картичка с надпис ГЛАВНА КАРТОТЕКА. Той отвори капака и сбърчи нос от миризмата. В кашона имаше купчина розови квитанции за заложени вещи, нахвърляни небрежно, сякаш с лопата.

Почти всички бяха силно повредени от влагата: слепени една за друга, с размазани от водата вписвания. Кратък поглед към кашона на Рейчъл му беше достатъчен, за да разбере, че и при нея състоянието е същото.

— Лоша работа, Хари.

— Знам. Направи каквото можеш. Това може да се окаже последната ни надежда.

Единственият начин да се започне беше просто да се бръкне в купчината. Бош извади две шепи разписки, пусна ги в скута си и започна да ги преглежда, опитваше се да разчете името, адреса или рождената дата на човека, заложил някаква вещ в магазина на Фицпатрик. Преди да пусне съответната разписка в празния кашон от другата си страна, я маркираше с червения молив, който бе извадил от чекмеджето на масата.

Така изтече половин час. Работеха мълчаливо, без да разговарят. После иззвъня телефонът в кухнята. В първия момент Бош реши да не вдига, но после му хрумна, че може би го търсят от Хонконг, и тръгна към отворената врата.

— Нямах представа, че имаш домашен телефон-Подхвърли зад гърба му Уолинг.

— Малко хора знаят това — отвърна той през рамо.

Вдигна слушалката на осмото позвъняване. Не беше дъщеря му, а Ейбъл Прат.

— Проверка — обясни той. — Ако вдигнеш домашния си телефон, значи наистина си си у дома.

— Да не би да съм под домашен арест? — раздразнено изръмжа Бош.

— Не, Хари. Просто се безпокоя за теб.

— Виж какво, аз няма да те издъня! Но на разположение не означава да си стоя у дома двайсет и четири часа в денонощието и седем дни в седмицата! Имай предвид, че специално съм проверил това в профсъюза!

— Знам, знам. Но това не означава и да правиш успоредни разследвания, нали?

— Ясно, разбрах.

— Какво правиш в момента?