Майкъл Конъли - Ехо парк

— Хари, къде си? У вас никой не вдига!

Бош изпуфтя. Непрекъснатите проверки на Ейбъл Прат започваха да го дразнят.

— Отивам в болницата при Киз. Да имаш нещо против?

— Нищо, Хари. Но трябваше да ми се обадиш.

— Веднъж на ден. А в момента дори още няма десет.

— Искам да те чувам всяка сутрин.

— Добре де, разбрах. Утре е събота, искаш ли да ти звънна? А какво ще кажеш за неделя?

— Не прекалявай, Хари. Просто се грижа за теб, знаеш…

— Окей, шефе. Както кажеш.

— Предполагам, че вече си чул новината — подхвърли Прат.

— Да не са хванали Уейтс? — Бош се закова на място.

— Не.

— Какво тогава?

— Всички вестници я публикуват на първа страница. Снощи е било отвлечено младо момиче. Натикали са я в някакъв микробус на булевард „Холивуд“. Една от наскоро монтираните охранителни камери е записала част от отвличането. Още не съм гледал записа, но всички твърдят, че това е работа на Уейтс. Променил е външния си вид — обръснал си е главата или нещо подобно, — но безспорно е бил той. В единайсет ще има специална пресконференция, на която ще покажат записа.

Огромна тежест притисна гърдите на Бош. Предположението му, че Уейтс не е напуснал града, се оказа вярно. После изведнъж си даде сметка, че продължава да приема убиеца като Рейнард Уейтс, макар че беше по-вероятно да се окаже Робърт Фоксуърт. Но за него той винаги щеше да си остане Уейтс.

— Записали ли са номера на микробуса?

— Не, бил е прикрит. Разполагат само с базисните му данни: бял „Иконолайн“, по-стар от предишния. Слушай, трябва да тръгвам. Надявам се, че днес е последният ти ден на разположение и в понеделник отново ще си на работа.

— Дано. Слушай, по време на разпита Уейтс спомена, че през деветдесетте е имал друг микробус. Изпрати някой да прегледа архивите на ДПС и да търси автомобил, регистриран на негово име. Това е начинът да открием регистрационния номер.

— Да, струва си — съгласи се Прат. — Ще направя необходимото.

— Окей.

— Прибери се у дома, Хари. Предай поздравите ми на Киз.

— Непременно.

Бош прекъсна връзката, доволен от находчивостта си да спомене името на партньорката си. Едновременно с това си даваше сметка, че продължава да лъже Прат, и това не го радваше особено.

Качи се в колата и подкара към Уилшир. Обаждането на Прат усили тревогата му. Уейтс беше отвлякъл поредната си жертва, която вероятно още беше жива, тъй като нищо в досието му не доказваше, че ги убива веднага. Ако го докопаше навреме, може би щеше да спаси живота на това момиче.

Сградата на Общинската служба за сираци и бездомни деца беше оживена и шумна. Наложи му се да изчака петнайсетина минути, за да стигне до гишето. Служителката го изслуша, вкара данните в компютъра и потвърди, че в архивите им действително фигурира лицето Робърт Фоксуърт, роден на 03.11.71, но за достъп до тях ще му е необходима специална съдебна заповед.

Бош само се усмихна. Беше достатъчно развълнуван от факта, че такова досие изобщо съществува, за да обръща внимание на второстепенни подробности. Но ситуацията се променяше. Лавирането около истината при телефонните проверки на Прат беше едно, но искането на съдебна заповед за достъп до архивите на ОССБД — нещо съвсем различно. Това означаваше открито нарушение на заповедта за временно отстраняване и провеждане на самоволни следствени действия — нарушения, за които наказанието беше дисциплинарно уволнение.

Разбира се, можеше да предаде материалите си на Рандолф или на отдел „Издирване“ и да ги остави да свършат работата. Другата възможност беше да действа самостоятелно, като поеме всички рискове. След завръщането си на работа се чувстваше много по-малко обвързан от правилниците и служебния кодекс. Веднъж вече беше обръщал гръб на полицейската кариера и знаеше, че ако обстоятелствата налагат, ще го направи отново. Втория път щеше да е по-лесно. Не искаше да се стига дотам, разбира се, но…

Извади телефона и набра номера на човека, който единствено можеше да го спаси от избора между две неприятни възможности. Рейчъл Уолинг вдигна след втория сигнал.

— Какво става в Тактическия? — попита Бош.

— О, тук винаги става нещо. Свърши ли нещо в Центъра? Научи ли новината за Уейтс?

Рейчъл имаше навик да задава по няколко въпроса наведнъж, особено когато е възбудена. Бош каза, че е чул за отвличането, а след това и разказа за свършеното преди обяд.

— И какво ще правиш сега?

— Мисля си дали ФБР няма да прояви интерес към случая — подхвърли той.