Майкъл Конъли - Ехо парк

Скоро се озова на няколко крачки от гроба, все така без да забележи нищо подозрително. Започна да го обзема разочарование. До този момент не беше открил нищо в подкрепа на теорията, която беше развил пред Рейчъл Уолинг. Но продължаваше да е уверен в нейната правота и отказа да приеме липсата на указателни знаци. В същото време не можеше да изключи евентуалното им заличаване от многобройната армия следователи и служебни лица, която беше действала тук вчера.

Отказваше обаче да признае поражението си. Обърна се и тръгна по обратния път. Стигна подножието на стръмния наклон, обърна се и застина, опитваше се да обхване и анализира всичко, което се беше разкрило пред погледа на Уейтс. Макар и за пръв път тук, той без колебание бе поел в правилната посока.

„Как успя да го направи?“

Очите му внимателно опипваха околността. Остана неподвижен цели пет минути — и намери отговора.

Огромен евкалипт маркираше средата на разстоянието до гроба. Стволът му се раздвояваше малко над земята, а двойното стебло се издигаше поне петнадесетина метра над върховете на околните дървета. Пречупен клон се беше заклещил в чатала и придаваше на огромното дърво формата на обърната буква А. Това беше абсолютно ясен знак за всеки, който знае какво точно да търси.

Убеден, че е открил първия скрит знак за Уейтс, Бош бързо тръгна към евкалипта. Изправи се под короната и отново се извърна с лице към гроба. Този път огледът му беше по-бавен и по-внимателен. В резултат забеляза нещо, което можеше да се види само от разстояние.

Пое дъх и бавно тръгна към един млад калифорнийски дъб. Това, което му беше направило впечатление отдалеч, беше нарушената симетрия на короната. Един от долните клони липсваше. Спря под него и погледна нагоре. Назъбеният край на десетсантиметрово чуканче стърчеше от ствола на около два метра над главата му. Той се покатери нагоре и го разгледа отблизо. Оказа се, че клонът не е счупен случайно. Някой го беше прерязал отгоре, а след това го беше откършил. Без да е специалист, Бош стигна до заключението, че интервенцията е сравнително скорошна. Оголената дървесина имаше светъл цвят, без гъбички или прерастване, характерни за старите счупвания.

Слезе на земята и се зае с оглед на околните шубраци. Но счупеният клон не се виждаше никъде. Очевидно беше махнат оттук, за да не привлича внимание. За него това беше ясен сигнал, че някой е прибягнал до триковете на Хензел и Гретел, за да посочи пътя на Уейтс.

Обърна се и насочи вниманието си към полянката. Намираше се на двайсетина метра от гроба и това му Позволи да засече последния маркер сравнително лесно. Беше гнездо на голяма птица — вероятно ястреб, сгушено между високите клони на вековния дъб, който хвърляше плътна сянка над дупката.

Насочи се натам, спря под дървото и вдигна глава. Лентата за коса я нямаше на клона, вероятно бе прибрана от криминалистите. Гнездото изобщо не се виждаше. Оливас беше планирал нещата с изключително внимание — бе поставил маркери, които да се виждат само отдалеч. Придружителите на Уейтс нямаха причини да подозират каквото и да било, докато самият той бе имал възможност за максимално добра ориентация.

Бош сведе поглед към дупката в краката си и си спомни, че вчера бе забелязал по земята някакви следи, но беше решил, че са от диви зверове. Сега вече знаеше, че са били резултат от предварително разкопаване на мястото. Оливас бе идвал тук преди организирането на следствения експеримент. Маркирал беше пътя и се бе уверил, че гробът е там, където трябва. Или бе разполагал с подробно описание на мястото, или беше доведен тук от истинския убиец.

Изтекоха няколко секунди в напрегнат размисъл, преди да си даде сметка, че чува гласове. Двама души — разговаряха и явно се приближаваха. Стъпките им се чуваха все по-ясно. Идваха от същата посока, от която беше дошъл и той.

Прекоси полянката с няколко скока и се скри зад дебелия дъб. След секунди мъжете слязоха на полянката.

— Ето тук — рече единият. — Тук е лежала цели тринадесет години.

— Стига бе! Да му настръхне косата на човек!

Бош не посмя да надзърне иззад дебелия ствол. Нямаше никакво желание да го засекат, независимо дали мъжете бяха репортери, полицаи или обикновени туристи.

Новодошлите останаха още известно време на полянката, разменяха си незначителни реплики. За щастие никой от тях не погледна към дебелия ствол, зад който се криеше Бош. Накрая единият смени темата, явно решил, че е крайно време да сложат точка на празните приказки.