Майкъл Конъли - Ехо парк

Но не се получи. Оказа се, че детективът може да си върши работата само със значка в джоба. Когато разбра това, той реши да се върне на работа. И веднага след като го назначиха в отдел „Неразкрити престъпления“ като партньор на Райдър, изтегли досието на Мари Жесто от централния полицейски архив. Част от него беше оригиналният дневник на престъплението — документът, в който се правеха всички вписвания по следствието независимо кой и кога е работил по него. В момента пред него лежеше копие, в което липсваха каквито и да било вписвания през последните четири години. Причината за това беше проста: през цялото това време то лежеше на горната лавица в гардероба му. Но как тогава бе възможно в единия документ да има вписване с дата 29 септември 1993 г., а в другия такова да липсва?

На този въпрос имаше само един логичен отговор.

Официалният Формуляр 51 беше подправен. Вписването с обаждането на Робърт Саксън бе направено, след като той беше преснимал досието. Това означаваше един доста голям период — цели четири години, — но здравият разум му подсказваше, че тук става въпрос по-скоро за дни, отколкото за години.

Фреди Оливас му беше поискал дневника само преди няколко дни. Малко по-късно пак той беше открил бележката за обаждането на Робърт Саксън.

Отново прелисти дневника. Почти всички страници бяха плътно запълнени с отметки на следователите по делото. Единствено страницата с дата 29 септември имаше празно място отдолу. Това очевидно бе забелязано от Оливас и той бе извадил листа от папката, напечатал беше отметката и го бе върнал на мястото му. А след това беше „открил“ пропуска на разследващия екип. Така бе създадена връзката между Уейтс и Жесто. През далечната 1993 година Бош и Едгар попълваха дневника на една стара пишеща машина, използвана от целия отдел в Холивуд. В днешно време всичко се пишеше на компютър, но почти всички отдели пазеха по някоя и друга пишеща машина — за по-възрастните колеги като Бош, за които беше твърде късно да овладяват тайните на компютъра.

Обзе го облекчение, примесено с гняв. С Едгар все пак не бяха допуснали онази смущаваща грешка. Трябваше час по-скоро да му се обади и да му съобщи добрата новина. Но гневът от коварството на Оливас го обземаше все по-силно и по-силно. Той стана и излезе от читалнята в просторно овално фоайе — стените бяха покрити с мозаечни пана, пресъздаващи по-важните моменти от историята на града.

Много му се искаше да изкрещи, за да прогони демоните. Спря го появата на мъж в униформа — той забързано тръгна към него, после хлътна в близката врата. Може би го бяха повикали да предотврати кражба на ценен документ или книга, но това нямаше нищо общо с присъствието на Бош. Той поклати глава и бавно се върна в читалнята.

Седна пред разтворените папки и направи опит да пресъздаде хода на събитията. Оливас беше подправил официалния дневник на разследването — бе добавил в него два реда на машина, които внушаваха, че Бош и колегата му са допуснали голяма грешка, при това още в най-ранната фаза на следствието. Според тази добавка лице на име Робърт Саксън съобщаваше, че е видяло Мари Жесто в супермаркета „Мейфеър“ следобеда преди изчезването й.

Толкоз. Съдържанието на тази отметка не можеше да е от значение за Оливас. Важен беше човекът. По неизвестни причини Оливас бе искал на всяка цена да вкара името Рейнард Уейтс в документите на разследването. Защо? За да внуши на детектив Бош чувство за вина, което да му позволи да получи някакво предимство в текущото разследване?

Не. Бош поклати глава. Оливас вече беше получил това предимство и имаше пълен контрол върху операцията. Той беше водещ следовател по делото Уейтс и този факт не можеше да се промени от факта, че Бош продължава да рови случая Жесто. Да, между двете следствия имаше връзка, но водещата фигура в тях не беше Бош.

Значи причината беше друга.

Разгледа нещата от всички страни и стигна до неубедителното заключение, че Оливас е искал на всяка цена да свърже Уейтс и Жесто. Като бе вписал в дневника псевдонима на убиеца, той се бе върнал тринадесет години назад с единствената цел да направи връзката между Рейнард Уейтс и Мари Жесто.

Но Уейтс беше готов да признае, че е убил Жесто. Нищо в съдебната практика не е по-силно от едно доброволно признание. Уейтс дори бе проявил желание да заведе полицията до мястото, на което е заровено тялото. В сравнение с тези фактори отметката в дневника изглеждаше твърде дребна и незначителна. Защо тогава Оливас си беше направил труда да фалшифицира един официален документ?