Майкъл Конъли - Ехо парк

— Разбира се.

— Предлагам да прибереш пиячката и да започнеш да мислиш за утрешния разпит. Грешките в миналото престават да означават каквото и да било в момента, в който влезем в прокуратурата. Значение ще има само настоящият миг. Затова трябва да сме железни.

Бош се усмихна. Не беше чувал този израз още от Виетнамската война.

— Значи ще сме железни.

— Така те искам. Искаш ли да се видим в службата и оттам да отидем пеша?

— Да. Ще дойда рано — искам да се отбия в архива. На вратата се почука, той се обърна и тръгна по коридора.

— Аз също — каза Райдър. — Ще се видим там. А тази вечер ще се оправиш, нали?

Бош отвори вратата. На прага стоеше Рейчъл Уолинг, притиснала папките към гърдите си.

— Да, Киз, ще се оправя — каза той в слушалката. — Лека нощ.

Изключи телефона и покани Рейчъл да влезе.

Рейчъл — познаваше къщата — влезе направо в хола, остави папките на масичката и се обърна да го погледне.

— Какво ти е?

— Нищо ми няма. Обаче забравих, че ще се отбиеш.

— Мога да си тръгна веднага, ако…

— Не, не. Радвам се, че дойде. Успя ли да изчетеш материалите?

— Не всичките. Все пак имам някои забележки, които може да ти помогнат при утрешния разпит. Ако имаш нужда от мен, мога да уредя да присъствам — неофициално, разбира се.

— Официално, неофициално — все тая. — Бош поклати глава. — Това е шансът на Рик О’Шеа и той при всички случаи ще се възползва от него. А ако аз включа в представлението един агент на ФБР, това със сигурност ще означава сбогом на всякакви бъдещи спектакли.

Тя се усмихна и поклати глава.

— Всички мислят, че единственото желание на ФБР е да се види на първа страница, но невинаги е така.

— Знам. Но няма начин да превърна следствието в тест за О’Шеа. Искаш ли нещо за пиене?

— Ти какво пиеш?

— Водка. Но май ще мина на кафе.

— Ще ми направиш ли една водка с тоник?

— Да, ама без тоник.

— С доматен сок?

— Тц.

— Сироп от боровинки?

— Само водка.

— Ясно. Хари Пича. Значи ще пия кафе.

Бош отиде в кухнята да сложи вода. Когато се върна, Рейчъл беше пръснала папките върху масата, а в ръцете й имаше гъсто изписан лист.

— Направи ли нещо за името? — попита тя.

— Задвижих нещата. Ще продължим утре рано сутринта. Надявам се да открием нещо преди началото на разпита. Насрочен е за десет.

Тя кимна и го изчака да седне срещу нея.

— Готов ли си?

— Да.

— Този човек несъмнено е умен и изобретателен, независимо от имената, с които се представя — започна тя и се наведе към бележките си. — Да започнем с ръста му: нисък и слаб, което означава артистични наклонности. Благодарение на тях е успял да склони жертвите си да тръгнат с него. Това е ключовият момент. Използването на физическа сила е малко вероятно, поне в началото. Твърде дребен е за това. Вместо това използва убедителност и чар — качества, които притежава в изобилие. Дори на някоя оживена спирка в центъра — да речем на булевард „Холивуд“, всяко разумно момиче би проявило известна предпазливост. Но той все пак е печелил доверието им — по един или друг начин.

— Омайник — обади се Бош.

— Направих някои справки по въпроса в Интернет — продължи тя. В приказките героят често е представен като духовник, който умее да привлича слушателите си по невероятно убедителен начин, след което ги сграбчва. По онова време — имам предвид дванайсети век, представителите на духовенството са били представители на върховната власт. Днес е различно. Върховната власт е правителството, чийто главен представител е полицията.

— Намекваш, че се е представял за полицай?

— Не е изключено. Трябва да е използвал нещо, което му върши добра работа.

— А какво ще кажеш за оръжие? Или за пари? Може би просто е размахвал пачки пред момичета, готови на всичко за пари…

— Мисля, че става въпрос за нещо повече от оръжие или пари. — Рейчъл поклати глава. — За да ги използва, той все пак трябва да постигне някаква близост, нали? Парите не понижават прага на предпазливостта, значи е нещо друго. Стил, начин на поведение — нещо, което се допълва от парите… или ги замества. Нещо, което използва като оръжие, но СЛЕД като е осъществил контакта.

Бош кимна, грабна един бележник от шкафа и започна да си води записки.

— Друго? — промърмори, без да вдига глава.

— Известно ли е от колко време има фирмата за почистване на прозорци?

— Не. Утре ще разберем. Защо питаш?

— Защото това разкрива друг аспект на уменията му. Но интересът ми не се дължи на факта, че има собствен бизнес, а по-скоро на избора му. Защото този бизнес му позволява да е мобилен, да обикаля различни квартали. Никой не бе се учудил на микробуса, появил се в на улицата пред дома му. Разбира се, не и нощем — на практика онзи малък пропуск, който го е провалил. А тази професия му позволява достъп до домовете на хората. Любопитна съм да разбера дали я е избрал, за да реализира болните си фантазии, или обратното — започнал е да убива, след като вече е работил като мияч.