Майкъл Конъли - Ехо парк

Здесь есть возможность читать онлайн «Майкъл Конъли - Ехо парк» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Ехо парк: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ехо парк»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

БОШ ИЗДИРВА ТОЗИ ЧОВЕК ВЕЧЕ 13 ГОДИНИ.
Мари Жесто изчезва през 1993 година. Разследването е възложено на детектив Хари Бош. Но от младата жена няма никаква следа и Бош не може да приключи следствието. Минава време, Бош вече работи в отдела за неразкрити престъпления.
От прокуратурата звънят — обвиняем за две жестоки убийства е готов да направи пълни самопризнания и за други престъпления срещу гаранции, че няма да бъде осъден на смърт. Едно от тях е убийството на Мари Жесто.
Бош трябва да провери верността на тези самопризнания. Престъпникът може би се опитва да избегне екзекуцията, като поема вината за други убийства. За целта Бош трябва да влезе в контакт с човек, когото издирва и ненавижда от цели тринадесет години.
„Новият роман на Майкъл Конъли за пореден път доказва, че той е ненадминат майстор на криминалния трилър, а неговият герой е една от най-сложните и противоречиви фигури в борбата с престъпността.“
Уошингтън Поуст

Ехо парк — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ехо парк», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Бош продължаваше да си записва. Поставените от Рейчъл въпроси бяха наистина интересни. И той си беше задавал някои от тях в хода на следствието. Дали Уейтс беше работил същото и преди тринайсет години? Дали беше мил прозорци във Високата кула и благодарение на това бе разбрал за свободния апартамент? Това можеше да се окаже още един пропуск в разследването.

— Знам, че е излишно да те предупреждавам, Хари — каза Рейчъл. — Но все пак ще ти кажа, че трябва много да внимаваш с него.

— Защо?

— В тези документи виждам нещо особено. — Тя въздъхна. — Нещо, което някак не се връзва. Знам, че нямам право на прибързани заключения, защото материалите са страшно много като обем, но все пак…

— Казвай де!

— Не бива да забравяме, че залавянето на този човек е резултат на чиста случайност. Полицията дебне обикновени крадци, а попада на сериен убиец. До момента, в който в микробуса му са открити разчленени трупове, Уейтс е абсолютно непознат за органите на реда. Години наред е действал извън обсега на радара. Вече споменах, че притежава определени умения — факт, който ме навежда на мисълта за патология. Той не пише писма на полицията като Зодиака или други смахнати престъпници. Не показва жертвите си, за да предизвика възмущението на обществото или да дразни полицията. Държи се спокойно, действа подмолно. Освен това, ако не броим първите две убийства, той предварително набелязва жертвите си — всички без изключение незабележими личности, чието изчезване не предизвиква особено вълнение. Разбираш ли какво искам да кажа?

Бош се поколеба дали да й разкаже за грешката, която бяха допуснали преди години.

Тя моментално го усети и вдигна глава:

— Какво?

Той не отговори.

— Виж какво, Хари. Нямам никакво намерение да те притискам. Ако има нещо, което трябва да зная, по-добре го кажи веднага. Иначе си тръгвам.

— Изчакай кафето. Дано го обичаш чисто, без мляко.

Отиде в кухнята, наля две големи чаши, после разрови плетения панер, в който държеше подправките, и извади няколко пликчета захарин и сметана, останали бог знае откога.

Тя си сложи захарин, отпи една глътка и тръсна глава:

— Е, добре. Изплюй камъчето.

— По време на следствието през деветдесет и трета с партньора ми сме допуснали грешка. Не знам дали това, което ще ти кажа, може да се върже с теорията ти за човек, който остава извън обсега на радара, но на даден етап той ни се е обадил. Някъде на третата седмица от разследването. Говорил е с партньора ми, използвал е псевдоним. Или поне ние сме на мнение, че е псевдоним. Сега, след твоята теория за Рейнард Лисицата, може да се окаже, че е използвал истинското си име. Но това няма значение, защото се издънихме и изобщо не го проверихме.

— Какво искаш да кажеш?

Бавно и неохотно той й разказа за обаждането на Оливас, който беше открил псевдонима на Уейтс във Формуляр 51. Тя кимна, сведе очи и започна да върти химикалката между пръстите си.

— В резултат Уейтс продължава дейността си и… убива хора — довърши с въздишка Бош.

— Кога откри този пропуск?

— Днес, малко след като се разделихме.

— И се хвана за шишето, нали?

— Ами… да. — Той сви рамене.

— Мислех, че… Всъщност няма значение.

— Няма връзка с нашата среща, Рейчъл — каза той. — В смисъл, че… Много се радвам, че те видях.

Тя отпи нова глътка кафе и се задълбочи в записките си. Личеше, че се стяга, за да продължи.

— Не виждам с какво това обаждане може да промени заключенията ми — започна с лека въздишка. — Да, предвид поведението му, подобно обаждане изглежда доста необичайно независимо с какво име се е представил. Но ти трябва да имаш предвид, че изчезването на Жесто става в най-ранната му фаза. Редица детайли в разследването видимо се отличават от по-късния му почерк. Затова съм на мнение, че обаждането му точно за случая Жесто не е чак толкова необичайно.

— Добре, съгласен съм.

Тя отново запрелиства записките си. Не го поглеждаше.

— Докъде бях стигнала?

— За насочването му към незабележими жертви след първите две убийства.

— Точно така. Исках да подчертая, че явно е започнал да изпитва удоволствие от това, което върши. С това изчезва и необходимостта да привлича вниманието. Иска спокойствие, защото е доволен. Вече няма нужда от обществена изява.

— Какво те тревожи тогава?

— Моля? — Тя го погледна с недоумение.

— Не знам — колебливо каза Бош. — Сякаш изпитваш безпокойство от собствения си психологически профил, в смисъл от профила, който си направила… Сякаш не му вярваш.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ехо парк»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ехо парк» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Майкъл Конъли - Блудна луна
Майкъл Конъли
Майкъл Конъли - Законът на Бош
Майкъл Конъли
Майкъл Конъли - Кръв
Майкъл Конъли
Майкъл Конъли - Боговете на вината
Майкъл Конъли
Майкъл Конъли - Петата поправка
Майкъл Конъли
Майкъл Конъли - Деветте дракона
Майкъл Конъли
Майкъл Конъли - Примката на совата
Майкъл Конъли
Майкъл Конъли - Плашило
Майкъл Конъли
Майкъл Конъли - Черното ехо
Майкъл Конъли
Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна
Майкъл Конъли
Отзывы о книге «Ехо парк»

Обсуждение, отзывы о книге «Ехо парк» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x