Майкъл Конъли: Ехо парк

Моля да бъда уведомен по най-бързия начин в случай, че настоящото предложение представлява интерес за Вас.

Бош осъзна, че е прочел писмото на един дъх. Напълни дробовете си с въздух, но това не премахна усещането за студено стягане в гърдите му.

— Нали няма да приемете тази оферта? — попита той.

О’Шеа помълча известно време, забил очи в лицето му.

— В момента преговарям със Суон — рече той. — Това, което прочетохте, беше първоначалното предложение. Но още преди да го получим, аз успях да подобря позициите на обвинението, при това значително.

— По какъв начин?

— Той трябва да пледира виновен по всички обвинения. Това прави единадесет убийства.

„А ти ще влезеш в новините навреме, точно преди изборите“, добави мислено Бош.

— Но въпреки това той ще се отърве, така ли?

— Не, детектив. Няма да се отърве. Едва ли някога ще види дневна светлина. Ходил ли сте някога в Пеликан Бей — там, където изпращат сексуалните насилници? Трябва да ви кажа, че само името му звучи красиво.

— Но все пак ще се откажете от смъртната присъда?

Оливас насмешливо изсумтя при този наивен въпрос.

— Да, така ще постъпим — кимна О’Шеа. — И това ще бъде единствената ни отстъпка. Няма да искаме смъртна присъда, но той ще бъде отстранен завинаги.

Бош поклати глава, погледна Райдър и отново насочи вниманието си към прокурора. Не каза нищо — даваше си сметка, че не може да налага мнението си.

— Но преди да приемем тази сделка, ние трябва да сме дяволски сигурни, че той е виновен за останалите девет убийства — добави О’Шеа. — Уейтс не е глупак. Това може да се окаже както номер да отърве спринцовката, така и чистата истина. От вас двамата искам да се включите в разследването заедно с Фреди и да установите кое от двете е вярно. Ще проведа някои разговори, които ще ви освободят от текущата работа. Това ще бъде основната ви задача.

Бош и Райдър не отговориха и това принуди О’Шеа да продължи с натиска.

— Ясно е, че той знае нещо за двата случая, които ни предлага като тест. Фреди вече потвърди верността на описанията по случая Фицпатрик. Той е бил убит по време на бунтовете след присъдата на Родни Кинг, изгорен зад предпазната щора на магазина си. В момента на смъртта си е бил въоръжен и не е ясно как убиецът му е успял да го доближи. Контейнерът със запалителна течност е открит точно там, където казва Уейтс — изправен встрани от решетката. Не успяхме да проверим подробностите, свързани със случая Жесто, просто защото вие сте изискали делото, детектив Бош. Вече потвърдихте онази част, която се отнася до гаража. Вярно ли е онова, което се казва за дрехите и морковите?

Бош неохотно кимна.

— Откриването на колата беше обявено в публичното пространство, цял куп репортери дойдоха да я снимат. Но за торбичката с морковите знаехме само трима души — аз, тогавашният ми партньор и лаборантът криминолог, който я отвори. Тя беше потвърждение на тезата, че Мари се е изпречила на пътя му случайно. Морковите са закупени от супермаркета „Мейфеър“ на улица „Франклин“, в дъното на Бийчуд Кениън. По-късно установихме, че тя редовно се е отбивала там на път за конната база. Направила го е и в деня на изчезването си. Излязла е от магазина с торбичка моркови, вероятно последвана от убиеца. Открихме свидетел, който я е видял там. И нищо повече, докато не намерихме колата й.

О’Шеа кимна и махна към писмото, което продължаваше да лежи на бюрото пред двамата детективи.

— Значи това, което пише тук, звучи правдоподобно.

— Не е така. — Бош тръсна глава, замълча за миг и добави: — Не го правете!

— Какво да не правим?

— Не сключвайте сделката.

— Защо?

— Защото той е убиецът на Мари Жесто. Защото той е ликвидирал и другите осем жертви и вероятно ги е нарязал на парчета като онези, които са били открити в колата му. Такъв човек няма право да живее дори и в затворническа килия. Такъв човек трябва да бъде ликвидиран с отровна инжекция, завързан като скот, а след това да бъде хвърлен в дупката, от която е изпълзял.

О’Шеа кимна, сякаш приемаше тези думи за нормални, после попита:

— Но какво ще стане с всичките тези неразкрити случаи? Вижте, на мен също не ми харесва идеята тоя тип да си доживее дните в някоя самостоятелна килия в Пеликан Бей. Но ние имаме отговорност към семействата на жертвите, длъжни сме да открием отговор на всички въпроси. Не забравяйте и друго — ние вече декларирахме, че ще поискаме смъртна присъда. Но това съвсем не означава, че ще я получим автоматично. Ще се наложи да спечелим делото в съда, а след това да убедим съдебните заседатели да препоръчат смъртно наказание. Вероятно сте наясно, че много неща могат да се объркат. Достатъчно е особеното мнение на един съдебен заседател, за да бъде блокиран процесът. Да не говорим, че смъртната присъда може да бъде произнесена само ако всички заседатели са единодушни. Оставям настрана вероятността съдията да се окаже мекосърдечен и да пренебрегне препоръките на разширения съдебен състав.