Майкъл Конъли - Ехо парк

Като повечето ченгета с двайсет и пет години стаж, Прат беше закостенял представител на старото поколение и естествено предпочиташе пишещата машина пред компютъра. От валяка на старата електрическа Ай Би Ем на спомагателната масичка до писалището се подаваше недовършено писмо.

Преди да седне, Бош успя да хвърли един поглед и видя получателя — някакво казино на Бахамските острови, което щеше да получи оферта за оценка и евентуална реорганизация на охраната си. Това беше достатъчно, за да му стане ясна посоката, в която е ангажирано вниманието на шефа.

След като ги изслуша, Прат им даде благословията си да работят с О’Шеа. Демонстрира признаци на живот единствено когато ги предупреди за Мори Суон, адвоката на Рейнард Уейтс.

— Ще ви кажа нещо за Мори: никога не се ръкувайте с него! — И очите му блеснаха.

— Защо? — учуди се Райдър.

— Преди години се изправих срещу него в съда. Защитаваше някакъв гангстер, обвинен по сто осемдесет и седми. Всеки ден преди началото на заседанието Мори идваше да ми стисне ръката, а след това правеше същото и с прокурора. Ако имаше възможност, сигурно щеше да се ръкува и със съдията.

— И какво?

— Ами когато осъдиха неговия човек, той направи опит да намали присъдата му, като натопи другите Участници в убийството. По време на разпита обвиняемият заяви, че съм корумпиран. Мори го уверил, че може да купи всички ни — мен, прокурора, свидетелите. Поискал му пари и приятелката на гангстера ги доставила. След това му обяснил, че ни плаща при всяко ръкостискане в залата. Нали знаете, от ръка в ръка. Винаги ни поздравяваше „сърдечно“, така да се каже — с двете ръце едновременно. На практика свил парите, а лъжел клиента си, че ни плаща.

— Господи! — възкликна Райдър. — Не повдигнахте ли обвинение?!

Прат махна с ръка.

— Научихме това постфактум, освен това нямахме доказателства. Нали знаеш: един човек ми каза, че чул… И така нататък. При Мори това нямаше как да мине, защото е известен член на адвокатската колегия. Но оттогава до ден днешен избягвам да се ръкувам с него. Съветвам и вас да се държите по-настрана, особено в съдебната зала. — И се разсмя.

След още малко смях Бош и Райдър тръгнаха към работните си места. Бяха си разпределили работата още на връщане от съдебната палата: Бош поемаше Уейтс, а Райдър щеше да се занимава с Фицпатрик. На следващия ден, в момента, в който седнеха срещу Уейтс в килията за разпити, трябваше да са отлично запознати с документите и материалите по следствието.

Райдър имаше по-малко за четене. По тази причина трябваше да напише и заключенията по делото Мата-резе, докато цялото време на Бош бе запазено за света на Рейнард Уейтс. Той отдели материалите за Фицпатрик и ги подаде на колежката си, после слезе в служебното барче на партера. Опашката от гладни вече се беше стопила и тук можеше да чете материалите на спокойствие, далеч от шума и постоянно звънящите телефони в отдела. Избра една масичка в дъното, избърса я със салфетка и разгърна папката.

Материалите за Уейтс бяха три: „работният дневник“ на полицейското управление на Лос Анджелис, подготвен от Оливас и колегата му от Североизточния участък Тед Колбърт, списък с предишните арести на обвиняемия и прокурорско досие, дело на О’Шеа.

Реши да започне с работния дневник. Набързо се запозна с личността на Рейнард Уейтс и подробностите по ареста му. Тридесет и четири годишният обвиняем обитавал партерен апартамент на Суицър Авеню в Западен Холивуд. Метър и седемдесет, шейсет и пет килограма, собственик на еднолична фирма за почистване на прозорци, носеща дългото наименование „Почистване на стъкла по домовете «Ясна гледка»“. Според полицейските доклади на 11 май, в 1:50 ч. след полунощ, въпросният Рейнард Уейтс привлякъл вниманието на двама патрулиращи полицаи: новака Арнолфо Гонзалес и неговия инструктор Тед Фенъл, които били прикрепени към Отряда за предотвратяване на битови престъпления във връзка със зачестилите обири в района на Ехо Парк — обикновено по време на домакинските мачове на „Доджърс“. Патрулът осъществявал наблюдение в един от кварталите, разположен на хълма над Ехо Парк. Макар и в униформи, двамата полицаи използвали кола без отличителни знаци, паркирана в близост до пресечката между Стейдиъм Уей и Чавес Равийн Плейс. Бош познаваше това място — намираше се в най-далечния край на спортния комплекс „Доджърс“ и малко над района на Ехо Парк, обект на наблюдение от ОПБП. Познаваше и стандартната процедура, използвана при подобни наблюдения: екипът заема позиция извън периметъра и проверява всяка; кола или пешеходец, които изглеждат подозрителни.