Майкъл Конъли: Ехо парк

Очите му бяха приковани в лицето на Бош.

— Нямам никакви проблеми с Фреди — отвърна детективът. — Дори не го познавам достатъчно, за да го наричам Фреди.

— Трябва да кажа, че аз съм виновен за нежеланието му да ви информира за нашите намерения и действия. Убеден съм, че става въпрос за нещо изключително деликатно, към което трябва да подходим със съответното внимание. Тъй че, ако трябва да се сърдите на някого, сърдете се на мен.

— Не съм сърдит, дори напротив — много съм доволен — отвърна Бош. — Ако не вярвате, питайте партньорката ми.

Райдър енергично закима.

— Доволен е. Определено е доволен.

— Е, значи всички сме доволни. Да почваме тогава.

О’Шеа сложи дясната си ръка до един класьор с размерите на малък акордеон, поставен на дясната част на писалището. В него имаше няколко папки, всичките със сини етикети. Бош беше твърде далеч, за да прочете какво пише върху тях, още повече че не си беше сложил очилата.

— Запознати ли сте с обвинението по случая Рейнард Уейтс?

Бош и Райдър кимнаха едновременно.

— Трудно бихме могли да го пропуснем — промърмори детективът.

О’Шеа посрещна забележката му с лека усмивка.

— Да, наистина го тикнахме под светлината на прожекторите. Този тип е истински касапин и не заслужава никакво снизхождение. Още от самото начало заявихме, че ще настояваме за смъртна присъда.

— От това, което чух и видях, той очевидно я заслужава — обади се Райдър.

О’Шеа прие изявлението й с тържествено кимане.

— Това е една от причините да сте тук. Но преди да ви обясня с какво се занимаваме, бих искал да ми разкажете за вашето разследване по случая Мари Жесто. От Фреди разбрах, че три пъти в рамките на една година сте изискали делото от Централния архив. Има ли нещо, върху което работите?

Бош прочисти гърлото си. След кратък размисъл беше решил, че има смисъл да даде, за да получи.

— Бих казал, че се занимавам с това разследване от тринадесет години. Започнах го през деветдесет и трета, непосредствено след изчезването й.

— Но не открихте нищо съществено, така ли?

— Не разполагахме с тялото. — Бош поклати глава. — Открихме само колата й, а това не беше достатъчно.

— Нямахте дори заподозрян?

— Подозренията ни обхващаха доста хора, особено един. Но не успяхме да направим връзката и по тази причина никой не стигна до нивото на активен заподозрян. През две хиляди и втора се пенсионирах и отидох в Централния архив. Там прекарах две години, но нещата не се развиха по начина, който очаквах — пенсионер с много свободно време и всичко останало. По тази причина миналата година реших да се върна на постоянна работа.

Пропусна да добави, че през 2002-ра, малко преди да върне значката си, беше преснимал цялото дело Жесто, плюс още няколко неразкрити случая. По принцип преснимането на служебни документи беше нарушение на правилника и затова нямаше смисъл да бие камбаната.

— През последната година изисквах делото Жесто всеки път, когато се виждах с малко свободно време — продължи той. — Но липсата на ДНК проби и други косвени улики ми попречи да постигна нещо съществено. Проведох рутинни срещи с хората, които бяха замесени — разбира се, с онези, които успях да открия. Сред тях беше и онзи, когото инстинктивно подозирах, но така и не успях да измъкна нещо. Тази година разговарях с него на два пъти, като доста го притиснах.

— И?

— Нищо.

— Кой е той?

— Казва се Антъни Гарланд, богат наследник от района на Ханкок Парк. Чували ли сте за Томас Рекс Гарланд, производителя на петрол?

О’Шеа кимна.

— Е, този Ти Рекс, както го наричат, е баща на Антъни.

— Каква е връзката на Антъни с Жесто?

— Връзка е силна дума. Колата на Мари Жесто беше открита в един самостоятелен гараж на малък жилищен комплекс в Холивуд. Съответният апартамент беше празен. По онова време имахме предчувствието, че не става въпрос за обикновено съвпадение. Стигнахме до заключението, че онзи, който е оставил колата точно в този гараж, прекрасно е знаел, че за момента апартаментът, към който се води, е необитаем.

— Ясно. Антъни Гарланд е знаел този факт. Но познавал ли е Мари?

— Знаел е за гаража. А въпросният апартамент е бил нает от бившата му приятелка. След като скъсали, тя си заминала за Тексас. Следователно той е знаел както за свободния апартамент, така и за гаража.

— Слаба работа. Това ли е всичко, с което разполагате?

— Горе-долу. Ние също си давахме сметка, че е слаба работа, но после се сдобихме с част от видеозаписите на охранителните камери и установихме, че бившата приятелка и Мари си приличат като близначки. Започнахме да мислим, че Мари е нещо като изкупителна жертва. Че е изпуснал гаджето си и си го е изкарал на Мари.