Майкъл Конъли - Град от кости

— Трябва да се видим с Шийла Делакроа — каза Бош.

— Как се казвате?

— Детективи Бош и Едгар.

Тя се усмихна и Бош й показа значката си.

— Добри сте, момчета — каза жената. — Дадоха ли ви вече спомагателните?

— Моля?

— Спомагателните роли. И къде са ви снимките?

— Не сме актьори. Истински ченгета сме. Бихте ли й предали, че трябва да я видим веднага?

Жената се усмихна още по-широко.

— Шевът на бузата ти истински ли е? Изглежда ми истински.

Бош направи знак на Едгар и двамата едновременно заобиколиха бюрото от двете страни и тръгнаха към вратата.

— Хей! Тя прави прослушване! Не можете да…

Бош отвори вратата — Шийла Делакроа седеше зад едно бюро и гледаше един мъж, седнал в средата на стаята на сгъваем стол. Мъжът четеше от текст пред себе си. В единия ъгъл, зад триножник с видеокамера, беше застанала млада жена. От другия ъгъл двама мъже също наблюдаваха четеца — седяха на същите сгъваеми столове като неговия.

Четящият не прекъсна работата си с влизането на детективите:

— Доказателството си самият ти, тъпако! ДНК-то ти е пръснато навсякъде. Сега ставай и се изправяй до…

— Добре, добре — каза Делакроа. — Спри, Франк. — Тя погледна Бош и Едгар. — Какво искате?

Секретарката се вмъкна в стаята, изблъска Бош и възкликна:

— Съжалявам, Шийла, обаче тия двамата се намъкнаха, като че ли са истински ченгета!

— Трябва да говорим с теб, Шийла — каза Бош. — Веднага.

— Имам прослушване. Не виждате ли, че…

— Ние пък водим разследване на убийство. Или го забрави?

Тя хвърли химикалката, която държеше, на бюрото и прокара ръце през косата си. После се обърна към жената зад камерата, която сега следеше новодошлите.

— Дженифър, изключи я. Дайте ми няколко минути. Франк, извинявай. Чудесно се справяш. Ще почакаш ли малко? Обещавам веднага след като приключа да чуя първо теб.

Франк стана от стола и се ухили ослепително.

— Няма проблем. Ще чакам отвън.

Всички бързо се изнизаха и Шийла и детективите останаха сами.

— Е — започна тя, след като вратата се затвори, — с подобно влизане наистина трябва да се пробвате като актьори. — Опита неуспешно да се усмихне. Бош се приближи до бюрото, а Едгар се облегна на вратата. — Шоуто, за което набирам хора, е за двама детективи, известни като „най-добрите в професията“, защото съумяват винаги да приключат със случаи, с които никой друг не се справя. Май в истинския живот няма такова нещо, а?

— Никой не е идеален — каза Бош.

— Кое е толкова важното, че трябваше да нахлуете тук и да ме поставите в толкова неловко положение?

— Няколко неща. Първо, реших, че може да те заинтересува, че намерих онова, което търсеше снощи, и…

— Казах ви, не съм…

— И че баща ти беше освободен преди около час.

— Как така освободен? Снощи казахте, че не може да плати гаранцията си.

— Така е. Но срещу него няма повдигнато обвинение.

— Но той призна. Нали казахте, че…

— Оттегли признанията си тази сутрин. След като му съобщихме, че ще му направим тест с детектор на лъжата и че сме идентифицирали брат ти като жертвата по твоето обаждане.

— Не разбирам.

— Разбираш, Шийла. Баща ти мислеше, че ти си убила Артър. Ти си го удряла и наранявала непрекъснато, ти си го завела в болница след удар по главата с бухалката. Когато е изчезнал, баща ти е помислил, че най-накрая си го убила и си скрила тялото. Дори се е отървал от бухалката на Артър, в случай че евентуално пак си я била използвала.

Шийла скри лице в ръцете си.

— Затова се разприказва в момента, в който влязохме в караваната. Искал е да поеме удара вместо теб, за да изкупи причиненото ти от него преди години. Заради това. — Бош извади плика от джоба на якето си и го хвърли на бюрото. Тя бавно отпусна ръце и го взе. Ней беше нужно да го отваря и да гледа какво има в него. — Как ти се харесва нашият прочит, Шийла?

— Вие… такава ли ви е работата? Да нахлувате по този начин в живота на хората? Да си пъхате носовете във всичките им тайни?

— Ние сме от „най-добрите в професията“, Шийла. Понякога и това се изисква от нас.

На пода, до стола на Шийла, имаше каса с бутилки минерална вода. Бош отвори една и й я подаде. Хвърли поглед към Едгар, който поклати глава отрицателно. Отвори една и за себе си и се настани на стола на Франк пред бюрото.

— Чуй ме, Шийла. Ти също си била жертва. Дете. Баща ти е бил силният и е държал нещата в ръцете си. Няма защо да се срамуваш, че си била жертва.

Тя не реагира.

— Каквото и да носиш в себе си, време е да се отървеш от него. Да ни разкажеш какво се е случило. Всичко. Върнах ме се до отправната точка и се нуждаем от помощта ти. Става дума за брат ти. — Той отпи продължително от бутилката. Чак сега забеляза колко топло е в стаята.