Майкъл Конъли - Град от кости

— Знаете ли дали Джордж Портюгъл ще се появи за насрочване на делото на Делакроа? От четвъртъчните е.

— Ще дойде — отговори жената. — Току-що говорих с него. — Погледна раната на бузата му и добави: — Няма да е по-рано от час. Делакроа има назначен служебен защитник. Сигурно доста боли, а?

— Само когато се усмихвам. Мога ли да ползвам телефона ви?

— Докато се появи съдията.

Бош вдигна слушалката и избра номера на прокуратурата три етажа по-нагоре. Поиска да говори с Портюгъл и го прехвърлиха на вътрешния му номер.

— Ало, Бош е. Става ли да се кача? Трябва да поговорим.

— Тук съм, докато ме повикат на заседание.

— След пет минути съм при теб.

Помоли квестора да упъти към прокуратурата детектив Едгар, когато се появи, и получи уверение, че ще бъде направено.

Коридорът пред залата вече гъмжеше от адвокати и граждани, дошли по свои дела в съда. Сякаш всички говореха по мобилните си телефони. Мраморният под и високият таван отразяваха гласовете и ги умножаваха в ужасна какофония. Бош се мушна в малкото ведомствено барче и му се наложи да чака пет минути на опашка за чаша кафе. След което се заизкачва по аварийното стълбище — не му се губеше повече време в очакване на някой от свръхбавните асансьори.

В кабинета на Портюгъл го очакваше и Едгар.

— Започнахме да се чудим къде може да си — посрещна го прокурорът.

— Какво ти е станало? — попита Едгар, щом видя бузата му.

— Дълга история, която имам намерение да разкажа.

Той се настани в свободния стол пред бюрото на Портюгъл и остави кафето си на пода, защото се усети, че не е взел и за тях, и му стана неудобно. Отвори куфарчето си и извади сгънат брой на „Лос Анжелис Таймс“.

— Та какво става? — Портюгъл очевидно нямаше търпение да узнае причината за това непредвидено събиране.

Бош започна да разгъва вестника.

— Става това, че сме обвинили не когото трябва и ще е най-добре да се заемем да оправим грешката преди да са му друснали обвинение.

— Леле майко! Знаех си, че ще чуя нещо такова от теб — каза Портюгъл. — Не съм сигурен, че искам да слушам по-нататък. Объркваш опечената работа, Бош.

— Хич не ме е грижа. Този човек не е виновният, и толкова.

— Но той ни каза, че го е направил. Няколко пъти го повтори.

— Остави Хари да каже каквото има — намеси се Едгар. — Не е желателно да се оплескваме.

— Може и да е малко късничко.

— Продължавай, Хари. Какво има?

Бош им разказа за разходката си с куклата.

— Изкачих се едвам-едвам — каза той и докосна бузата си за илюстрация. — Но мисълта ми е, че Де…

— Изкачил си се — прекъсна го Портюгъл. — Значи и Делакроа е могъл да се изкачи. Къде е проблемът?

— Проблемът е, че аз го направих на трезва глава, а той е бил пиян. Аз също така знаех пътя. Знаех, че горе има равно място. Той не е знаел.

— Глупости без значение.

— Глупости са приказките на Делакроа. Никой не е влачил тялото на детето догоре. То е било живо по това време. Някой го е убил чак там, на хълма. Портюгъл заклати раздразнено глава.

— Това са празни предположения, детектив Бош. Няма да слагам спирачка на цялата процедура само защото…

— Предположения са. Но не са празни.

Бош погледна партньора си. Едгар се беше намръщил.

— Не съм свършил, има още. Като се прибрах снощи у дома, си спомних за котката на Делакроа. Оставихме я в караваната му и казахме, че ще се погрижим за нея, но забравихме. Затова отидох там.

Бош чу учестеното дишане на Едгар и се сети какво го е раздразнило. Беше го поставил в неудобното положение да научава новините едновременно с Портюгъл. При идеални обстоятелства Бош би го уведомил по-рано, но в случая просто не беше останало време за това.

— Възнамерявах единствено да нахраня котката. Но когато отидох там, заварих дъщеря му вътре. Правеше си собствено претърсване. Заяви ми, че също е отишла от грижа за котката, но я сварих да ровичка.

— За какво? — попита Едгар.

— Не пожела да ми каже. Твърдеше, че не търси нищо. Но аз останах, след като тя си тръгна, и намерих едно-друго. — Бош вдигна вестника. — Голяма статия по случая — основно за работата на „съдебна медицина“ по подобни дела. Но съдържа много подробности по нашия случай, от неназован източник. Предимно за мястото на огледа.

Когато прочете статията за първи път, Бош беше решил, че източникът е Тереза Корасон, защото името й беше цитирано във връзка със случаи на намиране на кости. Наясно беше за алъш-вериша, който се въртеше между репортери и източници; директно назоваване за част от информацията, неназоваване за друга част. Но самоличността на източника на конкретната статия не беше важна и затова той не се занима с обсъждането й.