Майкъл Конъли: Законът на Бош

— Твърдиш, че Анджела Бентън е била само средство — унило каза Райдър. — Животът й е бил отнет само защото се е вписвала в плана.

Кимнах мрачно.

— Какъв чудесен свят, нали?

— Добре. Продължавай. И двамата ли са я убили?

— Не знам. Може би. Саймънсън е имал алиби за онази нощ, но това е било изяснено от Джак Дорси. След малко ще стигнем и до него. Моето предположение обаче е, че са я убили заедно. Нужни са били двама, за да сломят съпротивата й без борба.

— Спермата — рече Кизмин. — Ще проверим дали е на някой от тях. Тъй като Вон беше убит по време на обира, а Саймънсън бе прострелян, не ни е минало през ума да сравним спермата им със събраната от сцената на престъплението.

Поклатих глава.

— Имам чувството, че няма да е на нито един от двамата.

— Тогава на кого е?

— Може би никога няма да разберем. Спомняш ли си начина, по който бяха паднали капките? Решихме, че спермата е донесена специално и изпръскана върху жертвата. Кой знае откъде са я взели. Може и да е била тяхна, но ако са били умни, не биха го направили. Защо да оставят пряка връзка с убийството?

— Отишли са при някой непознат и са го помолили да им капне малко в една чашка, така ли? — недоверчиво попита Линдъл.

— Не е толкова трудно да се намери сперма — каза Райдър. — Кривни в която щеш уличка в Холивуд и веднага ще видиш пълен презерватив. А ако Вон е бил хомосексуалист, може да е била взета от някой от сексуалните му партньори, без той да разбере.

Кимнах. И аз мислех същото.

— Точно така. И вероятно заради това е бил убит. Саймънсън го е прецакал. Казал е на хората си за го застрелят по време на обира. Това би означавало повече пари за останалите и елиминиране на връзката с убийството на Анджела Бентън.

— Господи, какви хладнокръвни копелета — отбеляза Линдъл.

Досетих се, че мисли за Марти Геслер и неизвестната й съдба.

— Саймънсън осигурява още по-добре операцията и бъдещата употреба на парите, като подменя доклада за банкнотите, който съставя заедно с друга служителка на банката.

— Как? — попита Райдър.

— Разговарях с нея. Може да го е направил по два начина, но мисля, че просто е съставил фалшив доклад на преносимия си компютър, където е изброил серийни номера, които е измислил. После се е подписал, фалшифицирал е подписа на колежката си и го е предал на вицепрезидента на банката. Докладът е бил изпратен на застрахователната компания и после на ченгетата, а накрая вероятно и на ФБР.

— Ти ми каза да донеса оригинала на срещата, насрочена за тази сутрин. Защо?

— Знаеш ли какво е фалшификаторско трепване? Това може да се забележи в подпис, който е фалшифициран чрез копиране. Саймънсън е копирал подписа на колежката си от оригинала или от истинския доклад със серийните номера. На фотокопието видях следи от колебание. Нейният подпис би бил гладък и написан без прекъсване. Но фалшификаторът е спирал и започвал отново почти след всяка буква. Това го издава и мисля, че оригиналът ще го покаже без никакво съмнение.

— Как е било пропуснато това?

Свих рамене.

— Може би не е било пропуснато.

— Дорси и Крос?

— Мисля, че е бил Дорси. Не знам за Крос. Той ми помогна в разследването. Всъщност ми се обади и ми даде начален тласък.

Линдъл се наведе напред. Приближавахме се до въпроса с Марти Геслер и той искаше да си изясни всичко.

— И така, Саймънсън е предал доклад с фалшиви серийни номера, а после приятелите му са откраднали парите и са убили Вон. Умишлено.

— Да.

— А Саймънсън? И той беше прострелян. И него ли са се опитали да прецакат?

— Не е трябвало да става така. Не и според Фазио. Поне така ми каза снощи, преди да го очистят. Струва ми се, че е станало случайно. Рикошет. Ако Банкс излезе от комата с неувреден мозък, може би ще ни каже. Имам чувството, че ще иска да говори и да прехвърли вината.

— Не се тревожи. Ако оцелее, ще бъдем там. Но лекарите казаха, че това е много съмнително.

— Рикошетът всъщност е помогнал на Лайнъс и му е дал повод да напусне банката. Не е предизвикал подозрения. После е скрил парите. Предполага се, че ремонтът на баровете е направен с парите от обезщетението му от банката. Истината обаче е, че сумата не е била достатъчна дори за нов хладилник за бира.

— Добре. Нека да се върнем на обира — обади се Линдъл. — Освен че Саймънсън е бил прострелян в задника, обирът е минал по плана. Всичко, с което ченгетата…

— Не съвсем — прекъсна го Райдър. — Хари е бил там и е прострелял един от крадците.