Майкъл Конъли - Законът на Бош

Храстите на улицата се осветиха в червено и разбрах, че ягуарът спира. Влязох в кухнята и заключих вратата.

В такива моменти хората без значки се обаждат на полицията за помощ. Но в момента това не беше за мен. Играта беше моя и не ме интересуваше дали разполагам с някаква власт, или не.

Не бях носил оръжие от нощта, в която оставих значката и служебния си пистолет в холивудското районно управление и напуснах. Но си бях купил „Глок Р7“ за самозащита. Пистолетът беше увит в мазна кърпа и сложен в кутия на лавицата в дрешника в спалнята. Оставих пакета кафе на плота и без да паля лампите, тръгнах към спалнята.

Отворих вратата на килера и неочаквано някой ме блъсна с всичка сила. Ударих се в отсрещната стена и се свлякох на пода. Мъжът се хвърли върху мен, възседна ме и опря пистолет под челюстта ми. Успях да погледна нагоре и на слабата светлина, проникваща през остъклената врата, видях кой е нападателят ми.

— Милтън. Какво…

— Млъкни, тъпако! Изненадан си, че ме виждаш? Мислиш ли, че щях да седя със скръстени ръце и да позволя да ме изхвърлят като мръсно коте, без да направя нищо?

— Не знам за какво говориш. Слушай, едни хора…

— Казах да млъкнеш, да ти го начукам! Искам дискетите. И оригиналния чип.

— Изслушай ме! Всеки момент тук ще влязат едни хора, които…

Милтън заби дулото на пистолета толкова дълбоко под челюстта ми, че се наложи да млъкна. Пред очите ми заиграха червени петна от болка. Той се наведе над мен и усетих дъха му.

— Пистолетът ти е у мен, Бош. И ще бъдеш поредният безследно изчезнал, ако…

От коридора се разнесе трясък — някой разби предната врата. После се чуха стъпки. Милтън отскочи от мен и излезе от спалнята. Почти веднага след това се разнесе изстрел и той политна към стената и се свлече на пода.

Разбрах, че са го помислили за мен. Разполагах с няколко секунди. Претърколих се и се хвърлих към остъклената врата. Докато я отварях, чух паникьосан вик.

— Това не е той!

Вратата изскърца. Излязох бързо, прекосих терасата, Прехвърлих се през перилата и увиснах над осветения от луната шестметров каньон. Потърсих с поглед някоя от железните подпори, които държаха терасата и къщата на хълма. Познавах добре проекта — бях наблюдавал реконструкцията На къщата след земетресението през 1994 година.

Наложи се да се придвижа два метра по ръба, за да се хвана за една от подпорите. Увих ръце и крака около желязото и се плъзнах до земята. В същия миг чух стъпки на терасата над мен.

— Спуснал се е оттук! Спуснал се е оттук! — Къде е? Не виждам…

— Оттук! Вие двамата вървете. Ние ще отидем на улицата.

Скрих се под терасата. Знаех, че ако опитам да стигна по стръмния склон до някоя от улиците или къщите в каньона долу, въоръжените ми преследвачи ще ме видят. Реших да се изкача под къщата и да се спотая в основите. В земята бе изкопан ров, за да бъдат сменени тръбите на канализацията. Освен това над мен имаше и капак, през който се влизаше под чергата в коридора. Бях го направил по време на реконструкцията на къщата като маршрут за бягство. Но капакът беше заключен отвътре и значи не можех да го използвам.

Запълзях нагоре, намерих рова и се претърколих вътре. Опипах слепешком дъното, търсейки нещо, което би могло да ми послужи за оръжие. Имаше само парчета от старата тръба. Открих едно триъгълно и го взех. Можеше да свърши работа.

Видях, че по земята пред терасата се движат двама мъже. Лунната светлина се отразяваше в стоманата на пистолетите им. Единият беше с очила. Помнех го от статията и снимката в списанието. Казваше се Бърнард Банкс, известен като Би Би Кинг сред нощните птици. Бях го видял и на бара в „Чет“, докато излизах.

Двамата си казаха нещо шепнешком и после се разделиха. Единият тръгна надолу по хълма, а другият остана на мястото си. Това явно беше някаква тактическа стратегия — единият да ме подгони, а другият да ме пресрещне с пистолета си.

Банкс беше трудна мишена, макар че силуетът му се очертаваше на светлината на каньона долу. Намираше се на пет метра от мен, но аз нямах друго оръжие освен парчето от стара желязна тръба. И все пак и това беше достатъчно. Бях оцелял в много акции във Виетнам. Веднъж прекарах цяла нощ във високите треви, докато врагът сновеше около мен. Освен това бях работил повече от двайсет и пет години като полицай по улиците на Лос Анджелис. Този тип не беше достоен съперник за мен. Останалите също.

Банкс се обърна, за да погледне надолу по склона, и аз се изправих и хвърлих парчето тръба в храстите вдясно. Звукът беше като на животно, движещо се във високи треви. Банкс се обърна и вдигна оръжието си, а аз излязох от рова и тръгнах към него, прикривайки се зад железните подпори.