Майкъл Конъли - Законът на Бош

— Не. Трябва ли?

— Не знам. Изчезнала е безследно скоро след деня, в който се е обадила на Джак.

— По дяволите!

— Разбрах го, когато се обадих, за да я потърся.

— Ще дойдат ли да говорят с мен?

— Не знам. Но точно затова искам да те предупредя. Мисля, че може да дойдат. Свързват случая с тероризма. С разследването се занимава специален екип, създаден след 11 септември. И чух, че имали навика първо да стрелят и после да ти четат правата.

— Не искам да идват тук, Хари. В какво ме забърка?

— Съжалявам, Лотън. Ако дойдат, остави ги да задават въпросите си и отговаряй, доколкото можеш. Питай ги за имената им и кажи на Дани да ми се обади, след като си тръгнат.

— Ще се опитам. Но не искам да ми досаждат.

— Знам, Лотън.

Приближих се до инвалидната му количка и му показах бутилката.

— Искаш ли още?

— И още как.

Излях голяма глътка в устата му и после малко вода. Очите му леко се изцъклиха.

— Добре ли си?

— Да.

— Искам да ти задам няколко въпроса. Хрумнаха ми, след като разговарях с хората от ФБР.

— Какви въпроси?

— За обаждането до Джак. ФБР казаха, че няма запис Геслер да се е обаждала за списъка със серийните номера на банкнотите.

— Може да не е била тя. Джак не ми каза име. И дори да ми е казал, не си го спомням. Забравил съм го.

— Убеден съм, че е била тя. Всичко друго, което ми каза, съвпада. Тя е имала такава програма в преносимия си компютър, който обаче е изчезнал заедно с нея.

— Виж ти. Вероятно обаждането й е записано някъде. И записът е изчезнал заедно с нея.

— И аз така мисля. А спомняш ли си по кое време се обади?

— Нямам представа, Хари. Беше просто едно от многото обаждания. Сигурен съм, че Джак го е отбелязал в дневника.

Имаше предвид регистъра, където се записва всичко в хронологична последователност. Или поне трябва да е така.

— Да, знам. Но нямам достъп до него. Забрави ли, че вече съм външен човек?

— О, да бе.

— Каза ми, че тя се обадила десетина месеца след началото на разследването. Вече сте работели по други случаи, но Дясак продължил да се занимава с убийството на Анджела Вентън. Тя бе убита на 16 май 1999 година. Марта Геслер е изчезнала на 19 март следващата година, десет месеца по-късно.

— Тогава съм си спомнил точно. Какво друго искаш?

— Само… — Не довърших мисълта си. Опитвах се да реша какво да попитам и как да се изразя. Нещо в хронологията не беше наред.

— Само какво?

— Знам ли. Щом Джак е говорил наскоро с агентката, би трябвало да спомене нещо, когато е изчезнала. Това беше голяма новина. Всеки ден пишеха във вестниците и говореха по телевизията за инцидента. Възможно ли е да се е обадила по-рано, в началото на разследването? Така Джак би могъл да забрави за обаждането й, когато е било съобщено за изчезването й.

Крос мълча известно време — обмисляше предположението ми. Аз пък размишлявах и върху други версии, но не стигах доникъде.

— Дай ми още малко питие, Хари.

Той всмукна голяма глътка и се закашля. Когато заговори отново, гласът му беше още по-дрезгав.

— Не. Мисля, че беше десет месеца по-късно.

— Затвори очи за секунда, Лотън.

— Какви ги говориш?

— Затвори очи и се съсредоточи върху спомена. Фокусирай се върху онова, което е останало в паметта ти.

— Да ме хипнотизираш ли се опитваш, Хари?

— Опитвам се да те накарам да се съсредоточиш и да ти помогна да си спомниш какво е казал Джак.

— Няма да стане.

— От теб зависи, Лотън. Отпусни се. Опитай се да забравиш всичко друго. Мисли само какво е казал Джак за обаждането.

Очите му се раздвижиха под тънките, полупрозрачни клепачи, но след няколко мига се забавиха и спряха. Наблюдавах лицето му и чаках. От години не бях пробвал методите си на хипноза, за да събуждам спомени за визуални описания на събития и заподозрени. Исках Крос да си спомни времето и мястото на разговора си с Дорси и възможно повече подробности от него.

— Представи си, че съзнанието ти е черна дъска, Лотън, и ти я изтриваш. Виждаш ли я?

— Да.

— Добре. Приближи се до дъската и напиши името на Джак най-отгоре, за да има място отдолу.

— Това е глупаво, Хари. Аз…

— Направи ми това удоволствие, Лотън. Напиши името на Джак най-отгоре на дъската.

— Добре.

— Хубаво. А сега погледни дъската и под името на Джак напиши думите „телефонно обаждане“.

— Готово.

— Добре. Вгледай се в тези три думи и се съсредоточи върху тях: Джак. Телефонно обаждане.

Последва тишина, нарушавана само от едва доловимото тиктакане на новия часовник.