Майкъл Конъли: Ченгета

— А имаше ли?

— Неколцина — хора, които чакаха да слушат музиката. Обаче не бяха от обичайната сган. Това е изтънчена музика, предполагам, че може да се каже така. Във всеки случай ги изгоних и когато си тръгнаха, ролсът си беше там. Но нямаше кой да го кара.

— И ти го провери.

— Да, пък и познавам тази смрад, човече. Отворих багажника със шперца и той беше вътре. Трупът. После се отдалечих и повиках спецовете.

В начина, по който произнесе последната дума, се долавяше нотка на сарказъм. Бош ней обърна внимание.

— Взе ли имената на някои от хората, които си изгонил?

— Не, както вече ти казах, първо ги изгоних и чак после забелязах, че в ролса няма никой. Вече беше прекалено късно.

— Ами снощи?

— Какво снощи?

— Минавал ли си оттук?

— Не. В неделите съм свободен.

— А в съботите?

— На работа съм. Свободен съм в неделя и понеделник. Днес просто си отработвам ваканцията.

— Тогава идвал ли си насам в събота?

Пауърс поклати глава.

— В събота трета смяна винаги е натоварена, чак до полунощ. Нямах време да се размотавам, а доколкото ми е известно, не сме получавали оплакване… така че изобщо не съм минавал оттук.

— И просто си отговарял на радиосигнали?

— Цялата нощ беше адски напрегнато. Даже не успях да вечерям.

— Да не правиш почивка за вечеря — това е истинско призвание, Пауърс.

— Какво трябва да означава това?

Бош разбра, че е допуснал грешка. Пауърс бе изтъкан от професионални разочарования, а той беше поставил пръст в раната. Полицаят отново почервеня и бавно свали тъмните си очила, преди да заговори.

— Чуй какво ще ти кажа, пуяк такъв. Ти си минал между капките по времето, когато е можело. А останалите от нас? Ние… аз се бъхтя да се добера до златната значка от толкова много години, че не мога да ги преброя, и имам горе-долу също толкова шанс, колкото и онзи в багажника на ролс ройса. Но не се предавам. Все още съм тук и по пет нощи на седмица отговарям на радиосигнали. На вратата на колата ми пише „Закриляй и пази“ и аз правя точно това, човече. Така че не ми дрънкай тези глупости за призванието.

Бош се поколеба и не каза нищо, докато не се увери, че Пауърс е свършил.

— Виж, Пауърс, нямах намерение да те обиждам. Разбираш ли? Искаш ли една цигара?

— Не пуша.

— Добре, хайде да опитаме пак. — Той изчака, докато ченгето отново си сложи огледалните очила и като че ли се поуспокои. — Ами в петък вечер? Минавал ли си оттук?

— Минах оттук рано. Към осем часа. Тогава ролса го нямаше. Бош кимна.

— Винаги ли патрулираш сам?

— Аз съм „З“ патрул.

Бош отново кимна. Патрул „Зебра“. Полицай с най-разнообразни функции, което означаваше, че се занимава с всякакви сигнали, обикновено дребни, докато патрулите от по две ченгета поемаха по-съществените и навярно опасни случаи. Зебрите пътуваха сами и често обикаляха свободно цялата територия на управлението. В йерархията се намираха между сержантите и редовите ченгета, които патрулираха в така наречените основни патрулни райони.

— Често ли се случва да гониш хора оттук?

— Един-два пъти месечно. Не зная как е в другите смени или при патрулните двойки. Но подобни сигнали обикновено се поемат от „З“ патрула.

— Правил ли си полеви разпити?

Полеви разпити официално се наричаха формулярите, попълвани от ченгетата, когато спираха подозрителни лица, но нямаха достатъчно улики, за да ги арестуват. Попълването на такъв формуляр при арест — в този случай заради навлизане в забранена зона — би било загуба на време. Американският съюз за защита на гражданските свободи смяташе тези разпити за превишаване на полицейските правомощия.

— Да, няколко, в участъка.

— Хубаво. Ще се наложи да им хвърлим едно око, ако успееш да ги изровиш. Освен това мислиш ли, че ще можеш да попиташ колегите си от патрулната двойка дали през последните няколко дни не са забелязали ролса насам?

— Тук ли е мястото, където трябва да ти благодаря, че ми поверяваш част от страхотното разследване и да те помоля да подхвърлиш някоя добра дума за мен пред шефа на детективското бюро?

Бош втренчено го изгледа няколко секунди, преди да отговори.

— Не, тук е мястото, където ти казвам да приготвиш формулярите до девет часа вечерта, в противен случай ще кажа някоя дума за това на шефа на патрулите. И забрави за момчетата от патрулната двойка. Ние сами ще поговорим с тях. Не искам да пропускаш вечерята си втора смяна поред, Пауърс.

Бош се отправи обратно към местопрестъплението. Отново вървеше бавно и оглеждаше другата страна на настлания с акъл път. На два пъти му се наложи да отстъпва встрани в храстите, за да пропусне камиона на Служебния полицейски гараж и после микробуса на Отделението за научни изследвания.