Майкъл Конъли - Ченгета

— Това би превърнало Тони в опасност за г-н Хикс — каза Едгар.

— Особено ако си признаеше — прибави Райдър.

Някой в другия край на връзката подсвирна, но Бош не Успя да разбере кой. Предполагаше, че е Едгар.

— И сега какво, да търсим г-н Хикс, така ли? — попита той.

— За начало — отвърна Райдър. — В момента пиша молба, която утре сутрин ще пратя по факса до щатското министерство на икономиката. Прилагам пълен списък на фиктивните компании. Възможно е, който и да е той, да е бил достатъчно глупав, че да впише във формулярите за регистриране истинското си име или адрес. Освен това подготвям нова заповед. Разполагам с анулираните чекове от компанията на Тони. Трябват ми данните за сметките, от които е трябвало да бъдат изплатени чековете. Възможно е да открия, че след като са очистили Тони, парите са изчезнали.

— Ами данъчната служба? — попита Бош. — Бил ли е назначен ревизор? Разговаря ли с тях?

— Назначили са ревизор. Делото вече има криминален характер, което ме кара да смятам, че ревизията не е случайна. Били са предупредени. Но не, не съм разговаряла с него. Телефонирах му, но не успях да го открия. Утре сутрин пак ще опитам.

— Знаеш ли — каза Едгар, — цялата тази работа с това, че ОБОП се отказаха от случая, започва да намирисва. Независимо дали Тони е бил свързан с мафията, тази измама е толкова организирана, колкото изобщо може да е организираната престъпност. Залагам и последното си копче, че някой, било то от данъчната служба или не, е подочул нещо за нашия човек.

— Струва ми се, че си прав — отвърна Билетс.

— Забравих да спомена нещо — вметна Бош. — Днес разговарях с Арт Донован. Каза ми, че онзи тип от ОБОП, с когото снощи разговарях, Карбон, днес съвсем ненадейно се появил в ОНИ и започнал да разпитва Арт за случая. Според Арт онзи се държал така, сякаш не го интересува, а всъщност изгаря от желание да разбере, нали разбирате какво искам да кажа?

Известно време всичко мълчаха.

— И какво ще правим сега? — попита Едгар.

Бош отново затвори очи и зачака. Решението на Билетс щеше да определи хода на разследването и да повлияе върху мнението му за нея. Детективът знаеше какво би направил предшественикът й. Би се погрижил случаят да бъде предаден на ОБОП.

— Няма да правим каквото и да е — най-после каза лейтенантът. — Случаят си е наш и ние ще работим по него. Щом от ОБОП душат наоколо, след като са се отказали, значи тук става нещо, което все още не ни е известно.

Отново настъпи тишина и Бош отвори очи. Все повече започваше да харесва Билетс.

— Добре — рече тя. — Мисля, че на първо място трябва да се съсредоточим върху компанията на Тони. Искам да насочим вниманието си предимно натам. Хари, можеш ли бързо да свършиш във Вегас и да се върнеш тук?

— Освен ако не открия нещо ново, би трябвало да излетя утре преди обед. Но спомнете си какво ни съобщи снощи г-жа Алайзо — Тони винаги й казвал, че идвал тук, за да се среща с инвеститори. Може би нашият г-н Хикс е точно тук.

— Възможно е — отвърна Билетс. — Искам пак да ви кажа, че сте свършили добра работа. Надявам се, че нещата ще останат така.

Сбогуваха се и Бош остави телефона върху нощното шкафче. Чувстваше се ободрен от напредъка на разследването. Поседя за малко и се наслади на усещането на адреналина, който бушуваше в тялото му. Отдавна не се беше чувствал така. Той сви дланите си в юмруци и ги удари един в друг.

Бош излезе от асансьора и мина през казиното. Бе по-тихо от повечето казина, в които беше ходил — нямаше крясъци, тропане от масите за игра на зарове или молитви за късмет. Хората, които играеха тук, бяха различни, помисли си той. Идваха с пари и си тръгваха с пари, независимо колко са загубили. Нямаше го дъха на отчаяние. Това казино беше за хора с дебели портфейли.

Детективът мина покрай тълпата около рулетката и си спомни за молбата на Донован. Пъхна се между две пушещи Цигари азиатки, извади пет долара и поиска чип, но му отговориха, че минималният залог на тази маса е двайсет и пет долара. Една от азиатките посочи с цигарата си към друга рулетка в дъното на казиното.

— Там ще приемат петарката ви — с отвращение рече тя.

Бош й благодари и се насочи към евтината маса. Заложи петдоларовия чип на седмица, после се загледа във въртящото се колело и в отскачащото над цифрите мъничко метално топче. Не изпитваше нищо. Знаеше, че за истинските комарджии нямаше значение печалбата или загубата, а само очакването. Независимо дали ставаше дума за следващата карта, за падането на зара или за цифрата, върху която спреше топчето, тях ги привличаха и омагьосваха тъкмо онези няколко секунди на очакване, надежди и желания. Но Бош не изпитваше нищо.